"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2024 Брой 28, 11– 17.07.2024 г.

Атанас Пенев от Б.Т.Р.: Публиката е нашият учител, пред който се явяваме на изпит с всяка нова песен

Когато включиха „Спасение“ в учебниците по музика, си дадохме сметка, че наистина сме постигнали онова, за което мечтае всеки музикант – да остави след себе си следа

Мария Георгиева от Мария Георгиева
14-07-2024
in Брой 28, 11– 17.07.2024 г.
A A
Вокалистът на Б.Т.Р Атанас Пенев. Снимка – Б.Т.Р. ©Личен архив

Той е сред най-ярките гласове на родната музикална сцена. През 1993 г. Атанас Пенев става вокалист на група Б.Т.Р., която вече три десетилетия покорява публиката със силни текстове и красива музика. С реализирани 13 студийни албума, тази година една от най-обичаните рок банди у нас празнува своето творческо дълголетие с внушително лятно турне и дългоочакван първи концертен албум. С над 5000 концерта само в България, редица турнета и концерти в Азия, Северна Америка и Европа, през годините групата споделя една сцена с легендарните музиканти от Deep Purple, Whitesnake, Scorpions, Nazareth, Motorhead, Europe и Iron Maiden. 

За публиката като безпогрешен учител, музиката като път и признанието песните на групата ти да бъдат включени в учебниците по музика, Атанас Пенев в „Учителите на моя живот“.

– Кой пръв събуди музикалния Ви талант и даде тон на Вашия бъдещ професионален път?

– В интерес на истината това не беше учител. Фрапантното е, че много често сменяха преподавателите ни по музика в основното училище и нито един от тях не успя да запали у мен някакъв интерес към този предмет. Даже си спомням, че една от учителките писа на всички момчета в класа тройки, докато момичетата получиха петици. В крайна сметка, понякога желанието е по-голямо от това, което ти предоставя животът. Мен винаги ме е впечатлявала и вълнувала красивата музика, бях захласнат от самите песни. Затова споделям, че заслугата да се ориентирам към музиката, не е на учителите ми, напротив – дори е обратното. Имах, разбира се, и учители, които съумяваха да привлекат вниманието ми към предмета, който преподават.

Обичах училището и бях добър ученик

– от онези, които внимават да запомнят всичко още в час, за да са свободни след това, а не да учат допълнително вкъщи. В същото време, не бях от най-послушните, но спокойно мога да кажа, че моите класни ръководители бяха хората, които успяха да канализират интереса ми към училището. Класната ми в средния курс направи така, че всички преподаватели да ме изпитват дотогава, докато не заслужа шестици – така завърших с пълно отличие.

– Бил сте хорист в Ансамбъла на Строителните войски, след това сте работили като аеролог в Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките. Къде е пресечната точка в този немузикален сюжет?

– Всъщност аз и хорист не исках да бъда, но в онези години това беше възможност да минеш по-леко през казармата – такава беше основната идея. В никакъв случай обаче не съжалявам, защото, първо, научих какво е да пееш в хор, но най-важното е, че спечелих страшно много приятели от Ансамбъла на Строителните войски. Това е една легендарна школа, през която са минали много от най-талантливите български музиканти и певци – Кирил Маричков, Иван Лечев, Орлин Горанов и още много. Уволних се през 1991 година, беше доста смутно време. Вече

бях наясно, че искам да продължа с музиката,

просто още не знаех, че е възможно да се занимавам професионално с нея. Докато си изяснявах всичко това, се наложи да поработя и разни други дейности. Моята майка ми помогна да стана аеролог. Не се налагаше някакво специално образование, изискваше се едно интензивно обучение, тъй като това е нещо много специфично. По същото време пробвах и други две работи – бях барман, отделно се занимавах с групите, в които участвах. Истината е, че никога не съм спирал с музиката.

– Вие сте сред най-разпознаваемите гласове на съвременната българска музика. Каква сила има гласът – в живота и на сцената?

– За разлика от сцената, в живота не е нужно да правиш нещо кой знае какво с гласа си. Какво казваш и как го изразяваш – това според мен е най-важното в живота. Докато на сцената разпознаваемият глас наистина е сила, а за постигането му, в крайна сметка, съм работил цял живот – осъзнавайки го или не.

– Кое е качеството, на което най-искрено се доверявате в музиката и в живота?

– Всеки го носи у себе си – това е инстинктът за определени неща. Както споделих в началото на разговора ни, винаги съм се възхищавал на хубавата музика и когато работя върху песните, усещам момента, в който се случва магията. Казвам си: „Ето, това е“, трябва да се работи в тази посока. Когато пък става дума за човешки взаимоотношения,

винаги се опитвам да приемам хората най-напред като добри.

Възприемам ги като такива, докато не ме разочароват – слава богу, това не се случва често.

– В края на юни Б.Т.Р. стартира лятното си турне в страната. Каква школа е сцената, какъв учител е публиката за Вас?

– Публиката е най-важното нещо. Да правиш музика самоцелно, само защото на теб и на групата ви харесва, но тя да не достига до хората, това не е нашата философия. Като музиканти, се стремим всеки да дава най-доброто от себе си, да изяви своя специфичен талант. Когато правим нови песни, първо се ражда идеята, после идва мелодията, след това текстът. Опитваме, започваме да развиваме тази идея, да я надграждаме. Когато песента е завършена, оттам нататък думата има публиката. Стараем се винаги преди да запишем дадена песен, първо да я изсвирим на живо, за да усетим реакцията на хората, да видим дали има слабо място, върху което да поработим още. Затова казвам, че

публиката е най-важна, тя е нашият коректор.

В съзвучие с въпроса ви, тя е нашият учител, пред който се явяваме на изпит с всяка нова песен. Защото може да си мислим, че сме създали поредния хит, но публиката да не посрещне парчето по този начин и то да не пожъне успеха, от който се нуждае една песен, за да живее сред хората. А друг път, изненадващо и за нас самите, дадена песен заживява свой живот. Публиката я харесва още от първото слушане и тя става вайръл веднага, както е модерно да се казва днес.

– 15 от песните на Б.Т.Р. са включени в българските учебници по музика за начален и среден курс на образование. Сред тях са „Моята сила“ и „Спасение“. Какво признание е това за вашите песни?

– Спомням си радостта, когато ни поискаха първата песен за учебниците – „Спасение“. Дадохме си сметка, че наистина сме постигнали онова, за което мечтае всеки музикант – да остави след себе си следа. И тя да е такава, че да служи за пример. Разбира се, че това е високо признание за работата ни. Със „Спасение“ нашето старание се отплати – красива музика и текст, които достигат до младите хора и с които казваме нещо толкова важно. Винаги съм вярвал, че

като публична личност, даваш пример на новото поколение.

Това те задължава да си отговорен не само с творчеството, което създаваш, но и със самото си поведение – какви възгледи изповядваш и как поднасяш идеите си на публиката. Смятам още, че музикантите, спортистите, артистите, творците изобщо са най-добрите посланици на една държава по света. Разбрахме го още първия път, когато заминахме с групата в чужбина, през далечната 1993 г. Отивайки в друга държава, ти вече не представяш себе си, а своята страна. И дори да не запомнят името ти, всеки казва – това е българска група, тя ни направи силно впечатление, или пък – не се представи добре.

– Съпругата ви Ивана е оперна певица. Как си общуват рокът и класическата музика в семейния живот?

– В семейното ни ежедневие това, че и двамата се занимаваме с музика и имаме афинитет към нея, ни прави по-страстни почитатели на музикалните канали. Научих се да слушам и да гледам класическа музика. Винаги съм споделял, че ако един човек никога не е чул Моцарт или не е отишъл нито веднъж на опера, балет, театър или концерт, значи има нещо грешно у този човек.

– Каква е музиката, която слушате напоследък?

– С годините съм станал доста консервативен, защото вече наистина съм слушал толкова много музика. А в съвременната ми е все по-трудно да намеря нещо, които да ме привлече. Така е, защото, когато се върнем 10 години назад, плявата вече е отсята и са останали само ярките примери. Ярки примери има и в новата музика, но просто трябва да изслушаш много друга плява, за да ги откриеш. Това е нещо, за което нямам достатъчно време. Затова се връщам към хубави албуми, които през годините са останали незабелязани от мен. Онзи ден слушахме в колата един албум на Eagles, записан след събирането им отново – страхотен албум с невероятни песни. В същото време, нито една от тях не е станала голям хит, което не пречи да са гениални.

– През 2024-та празнувате 30 години от музикалната кариера на Б.Т.Р. Каква е формулата за успеха на внушителното творческо дълголетие на групата ви?

– Единственият логичен отговор е любовта ни към музиката. Защото, каквито и трудности да сме имали, това, че не сме спирали да работим върху нови неща, както и по концертите си, ни е давало цел и ни е мотивирало да преодоляваме всяко предизвикателство по пътя. Сега завършваме първия си концертен албум и хвърляме огромни усилия, за да се получи прекрасно. Защото прекрасен беше и самият ни концерт със симфоничния оркестър на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново, през миналия октомври. Може би веднага след това ще започнем да работим по нови идеи. В крайна сметка, ние сме от групите, които не стоят на едно място и винаги се опитваме да създаваме нови неща.

Your Image Description

Свързани статии:

Цветомир Николов, шеф готвач: Усъвършенстваме се и се учим всеки ден Енчо Керязов пред „Аз-буки“: Изключително важно е къде сам си поставяш летвата и какво искаш да постигнеш Изпитателен срок в трудовия договор Още 30 учители на обучение в ЦЕРН

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags Атанас ПеневБ.Т.Р.музикапевецУчителите в моя живот

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

Австралопитекът Луси за първи път у нас

Next article

Кюстендилски ученички със стипендия за патриотизъм

Next article
Кюстендилски ученички със стипендия за патриотизъм

Кюстендилски ученички със стипендия за патриотизъм

Малката крачка към големия успех

Малката крачка към големия успех

Отново пълен комплект медали от Международната олимпиада по биология

Отново пълен комплект медали от Международната олимпиада по биология

Последни публикации

  • Правителството одобри близо 108 млн. лева за развитие на науката и изследванията
  • Одобрени са над 37 млн. лева за строеж и ремонт на училища, детски градини и студентски общежития
  • В Министерския съвет
  • Над 200 директори и учители обменят иновативни практики за подобряване на учебния процес
  • Световната банка ще подпомага България за по-ефективното използване на информационните ресурси в образованието
  • Магията на XV софийски фестивал на науката
  • И най-доброто писмо е…
  • Битка на роботи край морето
  • 516 млади театрали взривяват сцената във Велинград
  • „Заедно за Гергьовден“ в Кюстендил
  • Флота или флот
  • ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Варна, с блестящо представяне на националните състезания по професии в туризма
  • Цената на труда: Пазарни реалности, правни рамки и социални дилеми
  • 200 млн. лв. за подобряване качеството на висшето образование
  • Снимка на броя: Царство на децата
  • Премиерът Росен Желязков: INSAIT надмина всички очаквания
  • Национално издателство „Аз-буки“ обявява конкурс за научна статия
  • Министър Красимир Вълчев: Предлагаме въвеждане на час по добро
  • Млади химици представят изследванията си пред министъра на образованието и науката
  • Конкурс за диктовки по случай 24 май
  • Скитащият саламандър е изключително ловък
  • Столичната община очаква вота на гражданите за най-добрите детски градини и училища

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"