Новият тип задачи не спъна десетокласниците

Близо половината от задачите на националното външно оценяване в X клас и по български език и литература и по математика за първа година бяха с практическа насоченост. Явилите се на изпитите ученици се справят с новия формат, стана ясно по време на представянето на резултатите от НВО.

„Резултатите на десетокласниците са съизмерими с миналата година“, отбелязва служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Средният резултат по български език и литература е 49,4 точки при 49,44 миналата година. С промяната на формата на изпита нито една задача по български език и литература не е за възпроизвеждане на знания. А форматът на текста по български език и литература е с повече интегрални знания от различни области, които трябва да приложи ученик.

Положителното е, че учениците са се справили много добре със задачи, които изискват по-голяма интегралност на знанието.

Около 90% от тях работят по задачите със свободен отговор. Тази година по-голям процент от десетокласниците са работили и върху създаване на текст. Те са показали и добри умения за формулиране на тези, свързани с темата, по която трябваше да работят на изпита. Притеснително е обаче, че повече от половината ученици се затрудняват да определят мотив в изучен художествен текст, като имат откъс от текста.

По математика средният резултат е 33,1 точки при 34,5 през учебната 2022/2023 г. Учениците са се справили с практическите задачи, свързани с път, скорост, време, но имат затруднения със задачите, които са свързани с финансовата грамотност и изчисляването на лихва.

„Лекият спад на резултатите спрямо миналата година до голяма степен се дължи на това, че само 25 на сто от учениците са успели да решат задача, свързана с финансова грамотност“, посочва министърът.

По думите му, в часовете по математика

не се обръща достатъчно внимание на практическите теми, свързани с финансовата грамотност,

и това трябва да се подобри през следващите години.

Положителното е, че повече десетокласници се справят успешно със задачи за разчитане, интерпретиране и оценяване на статистическа информация, представена с графики или с диаграми.

„Това е добър резултат, защото това е основният индикатор за математическа грамотност и при изследванията PISA“, каза проф. Цоков.

Анализът на резултатите показва още, че много от регионите са показали по-добри резултати от миналата година.

Сред тях са Ловеч, София-област, Русе и Хасково. В същото време, в София-град, Благоевград, Габрово и Разград се отчита спад. Всяко от регионалните управления на образованието ще направи анализ на ниво област, да се установи кои училища са с понижени резултати и да се вземат мерки.

И тази година има само един ученик, който е успял да постигне 100 точки и на двата изпита. Положителното е, че представилите се без грешка по математика се увеличават. Тази година 100 точки на изпита получават 379 десетокласници при 329 миналата година. Броят на изкаралите нула точки на един от двата изпита намалява. В същото време обаче, се увеличават десетокласниците, които нямат нито една точка на двата изпита – тази година те са седем при само един миналата година.

Министърът припомни, че в края на миналата година екипът му пое ангажимент за плавна промяна на формата и типа въпроси на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити. Предвижда се от следващата учебна година подобрен да е форматът на външното оценяване в IV клас, а от учебната 2025/2026 г. – и на изпита на седмокласниците.

„За нас беше важно с външното оценяване в Х клас да видим доколкото учениците ще се справят, ако променим характера и формата на задачите, а не да дадем различно съдържание от това, което са учили учениците. Статистически погледнато, те са се справили на нивото на миналата година и по-добре от по-миналата година – обясни проф. Цоков. – Първите анализи на резултати са обнадеждаващи от гледна точка на това, че ако през следващите месеци и години се работи целенасочено върху това децата в клас да решават задачи с по-голяма практическа насоченост, да изпробват решаване на такива задачи под формата на пробни изпити и пробно външно оценяване, те ще постигнат и по-добри резултати.“

Успоредно трябва да се променят и учебните програми.

Министърът припомни, че е разработена визия за тях, така че да бъдат по-компетентностно ориентирани и насочени към изграждане на умения, а не само на възпроизвеждане на знания.

„Това вече ще гарантира, че учениците ще се справят много по-добре с такъв тип задачи при оценяването. Ако в структурата на учебните програми има елемент на интегралност и по-голяма ориентираност към формиране на умения, то съвсем естествено ще се промени в по-голяма степен форматът на оценяването“, каза проф. Цоков.

И допълни, че в хода на обсъжданията в страната е коментирано учебното съдържание да бъде адаптирано към възможностите на отделните ученици в рамките на дадена община и на дадено училище.

На база на общата визия ще се разработи цялостна концепция за учебните програми за различените етапи и степени на обучение. „Процесът на промяна на учебните програми може би ще продължи 4 – 5 години. Трябва да има последователност в политиките“, допълва министърът.

Свързани статии:

Публикувани са резултатите от матурите и външното оценяване в IV клас Над 50 000 десетокласници се явиха на НВО по математика Държавата подкрепя промени в Университета по хранителни технологии Седмокласниците с по-високи резултати по математика