С осанка и отношение на истински учител

Отминалият 11 май 2024 г. е специален ден за Антоанета Механджийска. Ученици от випуските, на които е преподавала през 37-годишния си учителски стаж, ѝ организират вълнуваща изненада. Точно в деня на Светите братя, в двора на Средно училище „Отец Паисий“ в Самоков, се събира голяма група хора. Тяхното присъствие има една-единствена цел – да изкаже почитта си към един учител, спечелил тяхното уважение и заслужил поклона и аплодисментите им.

„Никога не съм очаквала подобно нещо! Не предполагах и не бях разбрала от никого за подготвяното събитие, бях стъписана“ – споделя пред „Аз-буки“ учителката в начален етап в самоковското училище Антоанета Механджийска. – Директорът Лиляна Минкова, която вървеше с мен, ми обясни, че

всички тези хора са тук заради мен и това са мои ученици и родители.

Тогава се вгледах в тях, разпознах лицата им и се разплаках. Дойдоха и моите малки ученици – първокласници, поднесоха ми цветя, а след тях идваха все повече хора от няколко випуска. Винаги съм мислела, че съм един от многото начални учители, които като всички работят с любов и разбиране към учениците, но никога не съм очаквала подобна изненада. Това беше неописуемо за мен! Ученици от различни випуски, на различна възраст, някои от тях ми целуваха ръка и ме прегръщаха, припомняха ми събития и случки… Заля ме вълна от спомени.“

Главен мотиватор на събитието е Екатерина Чолакова, нейна бивша ученичка, чиито деца – Янка и Георги, също са били нейни възпитаници. Заедно с други родители и съдействието на директора Екатерина Чолакова

събира бивши ученици на Механджийска и организира специална среща – тържество.

В двора на школото всички те отдават заслуженото уважение и изразяват благодарност пред учителя, на когото се възхищават.

„Исках да покажа на днешните ученици, че трябва винаги да бъдат благодарни и да се радват, че виждат учителите си. Да пазят жив спомена за такива всеотдайни хора като г-жа Механджийска – обяснява Екатерина Чолакова. – Да посееш семето на доброто – с това ще запомним тази мила учителка. И както на срещата казаха нейните вече пораснали и успели ученици – и  после да го предадеш и на други хора. Да помнят поколенията, че това е посланието на твоя първи учител.“

Завършила специалност „Начална педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен, Антоанета Механджийска и до днес дава всичко от себе си, влага сърце и душа в преподаването и общуването с децата.

„Радвам се, че моите ученици и родители оценяват моята работа. Почувствах се специална! Благодаря им от цялото си сърце!“, казва тя.

И макар учителската професия да не е детската ѝ мечта, когато решава да стане начален учител, започва с желание и влага много усилия в усвояването на професията. „Разбира се, човек не може да се подготви за всичко – споделя Механджийска – изненадите в училище са много. Но имах добри наставници и огромно желание за работа. Мой пръв наставник и първи учител беше Милка Янакиева, която ми преподава от I до IV клас. Тя беше страхотен учител! Свиреше прекрасно на пиано, рисуваше, имаше осанка и поведение на учител, достоен за уважение, какъвто се стремя да бъда и аз.“

Първи досег с учениците и базови познания Механджийска получава в Института за детски и начални учители „Надежда Крупская“ в София. Освен добра основа за работата си с най-малките ученици открива прекрасни преподаватели, от които придобива ценни знания и умения, както и отлична подготовка за онова, което я очаква в бъдещата преподавателска дейност.

„Научиха ме, че

работата с деца е много отговорна и трябва да бъда много внимателна в професията“,

разкрива Механджийска, която години по-късно с радостни сълзи в очите приема ръкоплясканията на родители и ученици и получава истинското признание за своя труд.

„Реакцията на г-жа Механджийска ни разчувства и всички ние, на които тя е била учител и класен ръководител, показахме колко много я обичаме и уважаваме“, споделя още Екатерина Чолакова.

Благодарение на нея в YouTube вече присъства и видео от срещата под името „Г-жа Механджийска“.

„Според мен е необходимо учителят да получи признателността, обичта и уважението на учениците и родителите не когато приключва своята кариера, а все още докато продължава да работи – обяснява Чолакова. – Затова съм благодарна на бившия директор госпожа Мария Първанова, която ми съдейства да издирим завършили през годините ученици на г-жа Механджийска. Сред тях има много успешни личности, като например журналиста Християния Червенкова. Такива ученици са гордост за учителя си и за самоковци като общност. Госпожа Механджийска бе уважена и от своите директори, както и от много колеги и граждани. А ние ще я запомним преди всичко като прекрасен човек и отличен преподавател“.

На въпроса на „Аз-буки“ какво е онова, с което е предизвикала подобно отношение у родители и ученици, Антоанета Механджийска отговаря:

„Вярвам, че трябва да бъда добър човек и да давам сърцето си за учениците и училището.

Обичам работата си и животът в училище е част от моя живот. Не мога без него. Учениците са част от моето семейство. Техните радости и постижения са и мои, техните предизвикателства и трудности са и мои – и изписването на първата буква от Димитър, и изучаването на чужд език от Полина, която е украинско дете. Когато изпратя учениците в IV клас, част от сърцето ми остава с тях. Те ме срещат из града, по коридорите в училище и ме поздравяват и прегръщат. Горда съм с техните успехи. Учителят възпитава с авторитета си, с примера си, с поведението си, с отношението си към ученето, към хората и обществото, като цяло. Съветвам родителите да насърчават децата си, да ги поощряват за това, което са постигнали и за усилията, които полагат. Хубаво е да ги учат на самостоятелност и отговорност. Децата имат нужда да усещат подкрепата на родителя. Те са различни в училище и у дома. Това ще помогне на нас – учителите, да си свършим добре работата. Много съм благодарна на директора Лиляна Минкова, защото, когато се преместих в това училище, тя направи всичко възможно да имам необходимото спокойствие и условия за успешна работа. Вече седем години съм учител в СУ „Отец Паисий“ и се чувствам подкрепяна и разбирана в онова, което правя. Малко са директорите, които работят в екип със своите педагогически колективи.“

Свързани статии:

Интердисциплинарни уроци сменят маркера и черната дъска Да поставиш уважението към другия на първо място Все по-заЕдно – все по-добри Оживели герои