Педагозите искат промени в приобщаващото образование

76,74% от учителите смятат, че е необходима промяна на Наредбата за приобщаващо образование. Това показва анкетно проучване сред 576 педагози, проведено между юли и август 2023 г. от Синдиката на българските учители в рамките на оценката на въздействието на училищния закон.

Резултатите демонстрират социално и образователно приемане на концепцията за приобщаващо образование, т.е. в системата се осъзнават и оценяват плюсовете и необходимостта от нея, но

преобладаваща част от анкетираните не са уверени в реализацията ѝ.

Повечето учители приемат, че базисната философия на приобщаващото образование е за всички деца и ученици – не само за тези от уязвимите групи и със специални потребности. Позитивно впечатление прави високият резултат, с който се оценява реализирането на процеса на приобщаващо образование в собствената образователна институция. Това означава, че приобщаващото образование се случва и това се оценява въпреки трудностите, посочват изследователите.

Проличава обаче известно неразбиране от страна на учителите, 60% от които смятат, че индивидуалният учебен план за ученици със специални образователни потребности трябва да се структурира от ресурсния учител.

123 от запитаните учители отговарят, че в тяхната институция няма деца с различни способности поради специални потребности, различен етнос и различна култура, което според изследователите е изумително. Обяснението им е, че в случая вероятно самите учители просто не работят с различни ученици.

403 от учителите посочват, че в детската градина или училището, в които работят, е

необходимо да се наемат още педагогически специалисти за успешното реализиране

на процеса на приобщаващо образование. Над половината от анкетираните изразяват мнение за претенциозност от страна на родителите – факт, който демонстрира или трудности, или липса на партньорство на учителската с родителската общност.

По същия начин могат да се тълкуват резултатите по отношение на социалното приемане на учениците с разнообразни способности от техните съученици – близо половината казват, че учениците не приемат различните деца.

„Очевидно, има много път за извървяване за преодоляване на съществуващите стереотипи и формиране на приобщаваща култура сред учениците“, е изводът на изследователите.

Макар учителите да демонстрират по-високо социално приемане на учениците с разнообразни способности, при тях също има изразени позиции на социално отхвърляне. Според изследователите това вероятно се дължи на трудностите, които педагозите изпитват при работата си с подобни ученици.

Много по-притеснителен обаче е фактът, че

голяма част от родителите не приемат по позитивен начин учениците с различни възможности,

т.е. семейните нагласи и стереотипи се прехвърлят в училище.

„Резултатите показват необходимост от засилване на училищната комуникация между ръководството на училищната организация и учителя, който реализира приобщаващи процеси“, казват изследователите.

Резултатите много ясно показват, че има нужда от повишаване и актуализиране квалификацията на учителите в областта на приобщаващото образование. Повечето учители казват, че имат потребности за постоянна и продължаваща квалификация в тази област. Изключително притеснителни са данните по отношение на преценката на обучаващите в различни квалификационни форми.

Над 85% от запитаните дават негативна оценка за опита и квалификацията на обучители в различни квалификационни форми,

което означава, че има нужда от нови мерки и нови изисквания към обучителите в различните квалификационни форми по отношение на приобщаващото образование – например сертифициране на обучителите от Националния сертификационен екип. Масово учителите смятат, че е необходимо диференциране на квалификацията в областта на приобщаващото образование съобразно различните групи деца.

Близо 65% от тях са убедени, че не бива ресурсният учител да има астрономически, а не академичен час, защото така се нарушава справедливостта на организация на учебния процес. По отношение на финансирането за учениците със специални потребности 73,61% смятат, че финансирането следва да бъде променено и да не е еднакво за детската градина или училището и за регионалния център за приобщаващо образование. Позитивно е, че 74% от учителите отхвърлят ученик с различни способности да бъде „скриван“ от публично участие и представяне.

Резултатите относно възможностите за наказания на учениците с различни способности демонстрират известно неразбиране на равнопоставеността в приобщаващото образование. 51% отхвърлят наказанията за тях, но така приобщаващите процеси се лимитират за останалите групи.

„Недопускането на наказания поставя учениците с различни способности във възпитателни модели на свръхлиберализация и за тях ще бъде трудно овладяването на социални норми“, смятат изследователите.

Свързани статии:

България участва в най-големия световен форум за образование Посланици на книгите Пчеличката Биззи спасява Земята Децата с дислексия ще учат с четящи уроците софтуери