Дебат за новите учебни програми

Новите учебни програми трябва да са компетентностно ориентирани и да позволяват по даден предмет да се формират различни умения за живота. Също така трябва да са по-рамкови, интегрални – т.е. да осъществяват връзки с различните предмети, както и да са отворени и да могат да се адаптират към нуждите на всяко дете.

Тази философия за новите учебни програми очерта просветният министър проф. Галин Цоков на дискусия по темата, организирана от председателя на Парламентарната комисия по образование Красимир Вълчев.

Освен бивши министри, учители и директори в нея се включиха и експерти от работната група, която МОН сформира наскоро, за да изработи визия за промяна на учебните програми.

Проф. Цоков посочи, че новите програми

трябва да кореспондират със съвременните цели на образованието,

които са свързани с балансираното развитие на компетентностите у учениците и тяхното благополучие, с развитието на силните им страни и с уменията за живота. Той даде пример с някои западни държави, в които 70% от учебното съдържание се задава на национално ниво, а останалите 30% могат да се определят от учителя.

„Някъде това съотношение е 50:50. Тази адаптивност на учебните програми може би ще даде възможност да се избегне директното орязване на учебен материал, тъй като всеки учител ще може да прецени какво да добави и премахне от програмата“, посочи той.

По думите му, новите учебни програми ще бъдат съпътствани и с промени в Закона за предучилищното и училищното образование. За създаването на базова структура за тях, която ще е насочена към уменията, ще получим подкрепа от Еврокомисията, към която имаме подаден проект и очакваме скоро одобрението му.

„За да направим истинска реформа, трябва да признаем проблемите. При промяната на учебните програми през 2016 г. свалихме материал от висшето образование в XI и XII клас, а от тях – в по-долните класове. В резултат задълбочихме проблема със заучаването в програмите, които станаха и твърде амбициозни“, посочи Красимир Вълчев.

Според него основният проблем е, че при подготовката им работните групи в МОН са били оставени без политическо задание от министър.

Затова и за Вълчев ключови за създаването на нови и по-добри програми са три фактора: да има визия от МОН как да изглеждат програмите, политическо лидиране на процеса и последователност на усилията, които всеки следващ министър да гарантира.

„Между партиите има относително базово съгласие, че програмите трябва да са по-рамкови, компетентностни, да дават повече време за упражнения. Но трябва ясно да си кажем, че ще трябва да режем смело и решително от съдържанието, да режем с голямата ножица. Иначе няма да можем да пресечем културата на заучаване“, посочи той. По думите му,

за въпросната реформа вероятно са нужни 5 до 7 години.

„Това е най-сложната и тежка тема в образованието, защото имаме много дълбинни котви и чувства, хвърлени в нас. Нужни са политически консенсус и смелост да режем, което изисква прецизно интелектуално усилие“, посочи и бившият министър на образованието Сергей Игнатов. По думите му, първата промяна трябва да настъпи в началния етап с изучаването на българския език, като децата трябва да бъдат научени да четат книжки. „Тези, които четат, ще са новият елит“, смята той.

„Промяната не търпи никакво отлагане. За да е успешна, е нужно да се промени и начинът на преподаване на учителите“, коментира и Йорданка Фандъкова.

Според нея към темата трябва да се подхожда холистично, като в създаването на новите програми следва да участват и млади учители.

„Да се намали темпото на преподаване на учебния материал“, призоваха от училище „Найден Геров“ в Пловдив.

Оттам дадоха примери с други държави, където учениците имат повече време за упражнение на новия материал, освен това учат доста по-късно дадени теми. „Таблицата за умножение у нас се учи във II клас, а в Германия – в III. В Белгия имат по 5 – 6 часа за умножение с едно число, след което се преминава към деление, а при нас имаме само един час за това. В Чехия в III клас учат как да напишат заявление до общината, а у нас – как да напишат картичка“, посочиха оттам.

„Теоремата на Питагор сега се учи в VI клас. А по мое време се преподаваше в X клас. Кому е нужно това?“, попита депутатът Радослава Чеканска.

По думите ѝ,

тежките тригонометрични уравнения спокойно могат да се махнат от програмата,

в която следва да се остави и време за упражнения. „Учила съм теория на вероятностите чак в университета, а сега това се учи от децата в VIII клас“, даде пример и друг учител.

„Освен да се намалят обемът на учебното съдържание и броят на учебните часове, е нужно и намаление на учителския норматив. Учителите са претоварени и нямат време за човешко внимание към учениците. Добре би било в I клас учениците да имат 4 часа, между II и IV клас – 5 часа, а от V до VIII клас – по 6 часа дневно“, предложи Людмила Иванова, пенсиониран учител по математика.

„Ще срещнете силна съпротива само спомене ли се, че се маха дадено литературно произведение. Дълги години казвахме на учениците си, че е важно да знаят английски език.

Владеенето на книжовен български език стана бутиково занимание,

но то е свързано с функционалната грамотност. В момента дванайсетокласници трудно свързват автора с произведението му. Трябва да се помисли дали не е по-добре даден автор да се изучава само с 1 – 2 произведения вместо например с 8“, посочи Мая Гешева – директор на Националната финансово-стопанска гимназия.

„Как се преподава „По жътва“ на съвременен софиянец, който не знае какво е жътва, сеитба и т.н. Нужна е пълна промяна в обучението по български“, смята и Величка Таседжикова – директор на 70. училище.

„Представяте ли какво ще стане, ако се каже, че отпада „Вятър ечи, Балкан стене“. Много съм притеснена за промените в програмите по български език. Нужни са изключително добро обмисляне и добър пиар, защото, ако от математика разбира 2% от населението, то

от български и по история смятаме, че разбираме всички

и сме много кресливи“, заяви тя.

„Академичният фундаментализъм категорично трябва да отпадне от учебните програми. Нужни са радикалност и цялостна промяна на учебните планове, програми, както и в изпитните формати“, изрази мнение Маргарита Илчева – учител по български в Професионалната гимназия по дизайн в София.

Според депутата Нели Димитрова, която е професор в Шуменския университет, също са нужни изцяло нови учебни програми, които да се създадат наново, а не да се добавят и махат определени теми от сегашните.

От Института по математика и информатика към БАН обаче заявиха, че специално при програмите по математика от I до IV клас не са нужни драстични промени в цялостната концепция.

„Прекаленото олекотяване по математика може да създаде риск нашите деца да не са добре сравними с връстниците си по света“, заявиха оттам.

Присъстващите на дискусията наблегнаха на нуждата

новите учебни програми да бъдат практически ориентирани

и след всеки урок децата да знаят как могат да приложат наученото във всекидневието си.

От асоциация „Родители“ препоръчаха в подготовката на програмите да се включат и родителите, които биха били много полезни.

„В другите държави подобни реформи започват не с дебат какво трябва да отпадне от програмите, а какви умения искаме накрая у учениците. На второ място са методите и инструментите за преподаване, с които тези умения да се развият, като ключови за успеха са и подкрепата за учителите и тяхната квалификация“, посъветва и Люба Йорданова от „Заедно в час“.

Сред участниците в дискусията бе и ученикът в V клас от 3. ОУ „Христо Ботев“ в Сандански Божидар Мешев. Той е получил поканата да се включи в срещата, след като е изпратил писмо до министъра за тежестта на материала, който изучава в клас.

„Когато учихме за минало свършено и минало несвършено време, дори аз не можах да разбера смисъла му. Чак на петия път разбрах, а много мои съученици не разбират разликата между обикновеното минало време и миналото свършено и миналото несвършено“, посочи детето, което е пълен отличник, но има ярка позиция за нещата, които се изискват от него в училище.

„От първия ден, в който сме в МОН, се стремим да поставим гласа на учениците във фокуса на политиките, които водим. Затова и когато видях писмото на детето, предложих да го поканим на среща, защото децата имат много какво да ни кажат за образованието“, заяви министър Цоков.