Нова инициатива за обучение в ядрената медицина

Антоанета
НАЙДЕНОВА

Новата инициатива „Образование, научни изследвания и иновативни инфраструктури в ядрената медицина“ представи българският еврокомисар Мария Габриел на кръгла маса на високо равнище пред учени от цяла Европа. Тя ще даде възможност за дискусии, споделяне на опит и добри практики и ще бъде достъпна за представителите на академичните страни, индустрията и публичните органи.
„Ролята на радиологичните и ядрените технологии е ключова в съвременното здравеопазване. Те се прилагат за диагностициране и лечение на ракови, сърдечносъдови, неврологични и други заболявания. Всяка година в Европа 500 млн. медицински процедури използват йонизиращо лъчение, от които 10 милиона са с цел диагностика“, каза Мария Габриел.
Две сфери са ключови за достъпа на пациентите до процедури, използващи ядрени технологии: научните инфраструктури, предоставящи надеждни вериги на доставка и производство, както и обучението на изследователи във всички фази на радиологичните технологии.
Целта е на европейско ниво да бъдат предоставени още възможности за обучение и специализация в сферата на ядрените технологии. Така ще бъдат надградени постиженията на вече предприетите инициативи, като SAMIRA, Европейския план за борба с рака, програмата на „Евратом“ за научни изследвания и обучение и мисията за борба с рака на „Хоризонт Европа“. „Важно е да идентифицираме какви са конкретните нужди и критичните области за действие. Ще работим заедно с академичните среди, индустрията и публичните органи, за да изградим обучителни програми, носещи полза за всички“, обясни Мария Габриел.
За целта в рамките на следващата година ще бъдат организирани поредица от работни семинари, които ще обединят представители на академичните среди и ядрената индустрия, медици, пациентски организации и политици. Първият семинар ще се проведе на 27 април в Испра, Италия.
Българският еврокомисар обсъди отворената наука и научните инфраструктури и с министрите на науката на ЕС в Стокхолм.
„Научните инфраструктури са ключови за изграждането на умения в науката и иновациите, привличането на таланти от цял свят и отличните постижения. Амбицията ни е да насърчим свободното движение на знания и да подобрим достъпа до научните инфраструктури на европейско и национално ниво. За да постигнем тези цели, са важни инвестициите, критериите за оценяване качеството на научноизследователската дейност и подкрепата на държавите членки“, каза Мария Габриел.
13,5 млрд. евро ще бъдат инвестирани по Програма „Хоризонт Европа“ за 2023 – 2024 г., а 600 млн. евро са инвестициите в петте мисии – ключов елемент на стратегическия план на Прог-
рамата за 2025 – 2027 г.
Българският еврокомисар акцентира и върху приноса на Европейския облак за отворена наука, който позволява на милиони изследователи да съхраняват, управляват, анализират и използват повторно огромни количества данни за научни изследвания и иновации.
„За да подпомогнем отворения достъп до научни публикации, е важно да наблегнем на три елемента. Първо, трябва да има прозрачност в отчитането на разходите за изследователска и развойна дейност. Второ, научната комуникация трябва да подкрепя научните резултати и да ги интегрира в програмите на обучение. Трето, трябва да насърчим зачитането на интегритета във всички етапи на научната комуникация“, коментира Мария Габриел. Според нея достъпът до резултатите от научни изследвания, повторното използване на дан-
ните и факторът публично финансиране са предизвикателства, които могат да бъдат превърнати във възможности – за сътрудничество в науката, иновациите и образованието и за решения, свързани със зеления и цифровия преход.