България залага на научната дипломация

Настоящата геополитическа ситуация и текущите отношения с редица държави затвърждават все по-важната роля на научната дипломация като инструмент за насърчаване на международното научно сътрудничество и подпомагане на външната политика на ЕС и на държавите членки. Необходими са проактивност, засилено сътрудничество и по-добра координация в научната дип­ломация. Новата инициативата за научна дипломация на ЕК е породена от глобалната ситуация в региона. България е убедена във важната роля на науката, която преминава граници и действа като катализатор на международното сътрудничество и стабилността в Европа.

Тази позиция на страната ни представя зам.-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова-Ташкова по време на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (част „Научни изследвания“) в Кралство Испания. Работните срещи се председателстват от министъра на науката и иновациите на Кралство Испания Диана Морант.

В тях участва и генералният директор на Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на ЕК Франк Льометр.

В рамките на заседанието държавите членки обсъждат възможностите за укрепване на общата европейска рамка за научна, технологична и иновационна дипломация. По-широкото взаимодействие изисква включване на научната общност, държавните институции и бизнеса в дипломатическото предаване на техните постижения и подобряване на взаимното сътрудничество. Страната ни ще подкрепя бъдещи инициативи на европейско ниво, които биха могли да допринесат за усвояването на нови умения от служителите, формиращи научните политики, а също и от техните ръководители, дипломатическите служители, както и самите учени.

От съществена важност е да се споделят добри практики на европейско ниво чрез назначаване на научни аташета в дипломатическите служби и ведомства, както и ангажиране не само на самите учени, но и на ръководствата на висшите училища и научните организации.

Втората обсъждана тема е новият Стратегически план на „Хоризонт Европа (2025 – 2027), чийто втори работен вариант ще бъде изпратен до държавите членки през октомври. Очаква се през декември да бъде приета окончателната версия.

Свързани статии:

Седмокласниците с втори шанс за НВО Пълен комплект от медали за младите лингвисти Признание за научните списания на „Аз-буки“ Родни и швейцарски учени работят по общи проекти