Софийският зоопарк като сцена за изкуство на ученици

Може да сте против зоологическите градини или да не ви харесва Столичният зоопарк, но ако се срещнете с художничката Любка Маринкова и нейните ученици, вероятно ще промените мнението си. Любовта и специалното отношение към животните ден след ден преобразяват средата и усещането на посетителите.
В неизчерпаемото въображение на децата и желанието им да творят, както и в тяхната привързаност към животните можем да търсим успеха на артателиетата, провеждани от Любка. Съвместно със зооклуб „Ной“ в Екологичния научно-образователен център към Софийския зоопарк и с подкрепата на Национален фонд „Култура“ заниманията преминават при голям интерес от страна на учениците, които освен че се забавляват, наистина творят. Създадените произведения са ценни с това, че остават не само в спомените на децата, но с години – пред погледите на посетителите.

„Искам да насърча изявата на млади творци да ползват големи четки смело и на живо – казва Любка Маринкова. – Рисуването не е математика и неслучайно действа като разтоварващ предмет в училище. А рисуването навън е съвсем друга работа. Винаги, когато рисувам на стените в Зоопарка, около мен се събират малки деца и някои от тях дори искат да пробват. “
За художничката, която от 18 години сътрудничи на Зоологическата градина – София, ателиетата по рисуване нямат нищо общо с училище. „Начинът ми на общуване с учениците е по-скоро приятелски. Процесът е забавен. Задаваме тема, показвам основното от дете на дете и след това заедно преминаваме директно към рисуването.“

Последното ателие, което Любка Маринкова провежда, е с учениците от IXБ клас на професия „Графичен дизайн“ от 140. СУ в София. Всеки, който е имал късмета да бъде в този ден в Столичния зоопарк, е видял веселата група ученици с четки в ръце и отворени кутии с бои. Под погледа на Любка те рисуват върху голяма стена огромна глава на хипопотам, слон и носорог в цял ръст. „Заедно изграждаме рисунката от нулата до финиша – казва художничката. – Последната такава рисунка на стена оцелява вече почти 10 години.“

Автор на множество образователни и художествени проекти в Зоологическата градина, Любка Маринкова е поредното доказателство, че временният проект често се превръща в постоянен. Когато се дипломира с бакалавърска степен от Националната художествена академия по „Дизайн на детска среда“, с колегите ѝ решават да направят реален проект по специалността. „Получихме предложение да се заемем с екстериор и интериор в Зоологическата градина, и идеята допадна на целия ни курс – разказва Маринкова. – Част от нас се заеха с изработка на информационни табла и визуално оформление, а другата, сред които бях и аз – с външните заграждения на приматите и съоръженията им за игра. Оказа се трудоемко, но за мен беше изключително полезно. От това приключение всъщност се зароди приятелството ми с много от хората в екипа на Зоопарка.“

Поради времето, отдадено на Зоопарка, Маринкова не разбира напълно разпространеното напос-
ледък мнение, че зоопарковете трябва да бъдат затворени, защото животните не живеят в естествения си хабитат. „Безспорно има много зоологически градини, които ще спрат да съществуват, но голяма част от тях вече притежават статут на природозащитни центрове – казва тя. – Софийският зоопарк – също. На такива места се отглеждат и размножават двойки застрашени животни и в крайна сметка, целта е завръщането им към природата. Ако се затворят зоопарковете, къде ще отидат тези животни? Болни, стари… Цели видове изчезват заради човешката дейност, защото ги изместваме от техните диви местообитания.“

Съкровището на Софийския зоопарк според Любка е зооклуб „Ной“ към Екологичния научно-образователен център. Децата, които го посещават, имат интерес към природата и животните. Под формата на различни лекции те се запознават със света на биолози, природозащитници, еколози и други специалисти. „Децата са необработените ни диамантчета. Те са бъдещето на планетата. Затова е важно да имат отношение към опазването ѝ“, споделя художничката. Тя определя себе си като „луда глава“, която в един момент рисува върху щраусово яйце, а в следващия хваща клещите и цимента и изпълнява съвсем различно хрумване.

Оригинални са не само изрисуваните щраусови яйца на Маринкова, но и множеството стенописи в експозициите на тигрите, фазанерията, мечките. Пред външното заграждение на белите тигри може да се види авторската ѝ екологична изложба „Застрашените животни в Софийския зоопарк“. Животните са изобразени върху рециклирани варели, пред които посетителите обичат да си правят селфи.
„Първоначалната идея за изложбата – разказва Маринкова – е на директора на Зоопарка градина арх. Добромир Бориславов. Искахме да покажем, че в изкуство може да се превърне всичко, което бихме изхвърлили – рециклирано и събудено за нов живот. Да запознаем посетителите със застрашените видове, да им бъде интересно, но и красиво. В резултат се получиха тези симпатични произведения, които събират хората за почивка, снимки и надявам се – повишен интерес към някои от видовете.“

Свързани статии:

Да прекрачиш границите на възможното Двете лица на алфа-лъчението Търсят се планети, на които да можем да живеем „Сърцето на робота“ на немски език носи първо място на самоковци