Математика на разбираем език

Учителската професия е много шарена. Трудно е за млад учител, който за пръв път навлиза – всичко е ново и непознато. Всеки ден трябва много да учи и да чете законови уредби и училищна документация. Но от друга страна, когато застанеш пред учениците и видиш в очите им, че това, което им преподаваш, им въздейства и те с лекота научават новата материя, разбираш, че си заслужава. Чувството, което изпитваш, е удовлетворение и удоволствие.“

Така започва разговорът ми с 25-годишната учителка по математика в Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени Петя Аспарухова. Тя е завършила Великотърновския университет със специалност „Международни икономически отношения“ с разширено изучаване на английски език. След това придобива и правоспособност за учител по математика. От една година вече работи в гимназията в Павликени. Преподава на учениците от VIII и X клас. Миналата година започва почти на шега по заместване във втория срок и днес вече не си представя да работи нещо друго.

Категорична е, че в началото най-трудна ѝ е административната част на учителската професия. „За всяко нещо има алгоритъм. Няма как да си вършиш работата, ако не познаваш добре законите и наредбите“, казва Петя. В началото това ѝ отнема много време, но сега вече не среща затруднения. „Същинската работа – подготовката на уроци и преподаването на учениците, никога не са ме затруднявали. Още от първия ден часовете вървяха гладко и учениците ме приеха много добре, независимо че съм млад учител“, спомня си моята събеседничка.

Проблеми с дисциплината никога не е имала. Най-голямото признание, което е получила от учениците си, са думите, че преподава математиката на разбираем език. Наблюдава голям напредък сред ученици, които първоначално са споделяли, че не обичат математиката и предметът ги затруднява. „За мен е важно децата да разбират това, което преподавам. Дори в рамките на учебния час да успеем да обсъдим само една точка от плана, часът е успешен, стига информацията да е стигнала до тях и те да са я осмислили. Далеч по-неефективен е час, в който съм преподала всичко заложено в програмата, но в крайна сметка, учениците нищо не са разбрали“, разказва младата учителка. Понякога се налага да повтаря по няколко пъти, но никога не продължава нататък с учебния материал, ако не е сигурна, че всички ученици, без изключение, са усвоили новата материя и могат на практика да решават задачи.

„Материалът в учебниците е много обемен. Понякога е трудно в рамките на една учебна година да се покрие всичко. Освен това има и доста ваканции“, отбелязва младият педагог.

Още от началото на учебната година започва подготовката на десетокласниците за НВО. Споделя, че мотивацията на учениците за него не е голяма. Причината е, че не получават оценки, а само точки. „За тях този изпит няма тежест. Те много добре знаят, че дори да не го изкарат, за тях нищо няма да се промени“, аргументира се Петя. Различна е мотивацията за явяване на ДЗИ след XII клас. Учениците знаят, че от представянето им на изпита в голяма степен зависи реализацията им в живота. Осъзнават, че колкото по-висока оценка имат, толкова по-голяма е възможността им да продължат в университет. А дипломата от висше училище им отваря вратите за успешна професионална реализация, което ще им осигури и добър стандарт на живот.

Като млад и мотивиран учител, Петя Аспарухова още от първия си работен ден включва иновативни методи на обучение в час. Използва сайтове под формата на игра за решаване на задачи. За домашно редовно дава не само задачи за решаване, а и за съставяне на презентации с движещи се елементи.
„Междупредметната връзка между математиката и информационните технологии е много голяма. Затова често задавам задачи за създаване на съдържание“, казва тя. Разбира се, при удобен случай прави такива връзки и с другите предмети, като география, история или дори литература. Всеки учебен час използва мултимедията в класната стая, защото учениците по-добре възприемат новата информация, когато я видят.

Използва в работата си и други дидактически средства, като гатанки, лабиринти и пъзели. „Чрез игра всичко стига по-бързо до децата. Така им е доста по-интересно. Всички внимават, слушат и искат да участват. Понякога стандартното решаване на задачи ги отегчава. Учениците определено търсят технологиите“, допълва Аспарухова. Разказва, че няма как да е иначе, при положение че на днешните младежи телефоните са им все в ръцете. Затова младата учителка използва това за учебни цели. Наскоро в час по математика им казва да си извадят учебниците и да си отворят научния калкулатор, за да видят как се пресмятат различни стойности. Всички са толкова учудени, че въобще телефоните им имат такава функция.

„За мен е важно, че сами разбраха, че могат да го използват за много неща, а не само за сърфиране в интернет и социалните мрежи. Толкова им беше интересно, че искаха цял час да решаваме още и още задачи“, разказва учителката.

Откакто работи в училището, често чува от познати и приятели, че сигурно има по 2 – 3 часа на ден и се прибира у дома към 12 часа на обяд. А истината е съвсем друга. Споделя, че за нея почивен ден няма. „Винаги има нещо, което да свърша или довърша. Работното време на учителя не е фиксирано, а плаващо“, с усмивка казва тя. Всички тестове и задачи за контролна работа съставя сама. Не разчита на готови разработки от интернет или сборници. От опит знае, че понякога и там може да се открие грешка. „Всяка задача, преди да я дам, съм я решила у дома“, казва учителката.

С голям интерес и изненада нейните връстници посрещат новината, че е станала учител. Всички я питат как е и дали ѝ е трудно. „Повечето ми връстници нямат нито семейство, нито постоянна работа. Учителската професия им изглежда много страшна“, смее се Петя. Разказва, че и самата тя веднага след завършване на средното си образование не си е и помисляла да запише педагогика. „Струваше ми се странно веднага да вляза в ролята на учител“, допълва тя.

С течение на годините обаче разбираш, че може да се справиш и с невъзможни неща. За нея най-голямото предимство на професията е, че виждаш с очите си резултата от усилията и работата си. А това, че през цялото време си много зает и натоварен, е нещо, без което не може. Недостатъци в професията не открива. Нарича ги дребни и незначителни ядове. „Прогрес у един ученик може да видиш и след 2 – 3 месеца. Това е най-големият подарък, който може да получи един педагог“, казва Петя.

За себе си е открила тайната на успеха. И тя се нарича подреждане на приоритетите и правилно разпределяне на времето. Майка е на 3-годишно момченце и трудно, но успешно съвместява времето с него и работата. Разчита много и на подкрепата на своето семейство. „Опитвам се да не си нося работа за вкъщи, но това почти винаги е неизбежно“, казва тя.

Учителската професия с всеки изминал ден става все по-привлекателна за младите хора. Попитах Петя на какво според нея се дължи това, а отговорът ѝ е повече от интересен: „Младите хора, които записват да учат педагогика след завършване на средното си образование, грешно си мислят, че това е по-лесна специалност. Но истината е, че чак когато започнат работа в училище, разбират, че не е така. Мнозина не издържат повече от година. Бързо разбират, че очакванията им не се покриват с действителността. Не всеки млад учител се задържа в сферата на образованието“. Разбира се, не отрича и безспорните предимства – например сигурната и растяща в последните години заплата.

Чувала е от свои колеги, че има училища, където трудно приемат младите и неопитни учители. Радва се, че екипът в Професионалната гимназия в Павликени не е такъв. „Нямам колега, който да не ми е предложил помощ или съвет. Имаме хубав и задружен колектив. Като навсякъде, и при нас понякога има проблеми, но всичко обсъждаме заедно и никой нищо не премълчава“, разказва моята събеседничка. И добавя, че на учителите с дългогодишен опит и стаж също някой им е помогнал при постъпването на работа. „Никой не се е родил научен. Всяко начало е трудно, независимо къде е то.“

От един месец вече е и класен ръководител на VIII клас. „Сега съм в период на навлизане в материята на класното ръководство“, казва тя. Тази роля за нея е нова, но и интересна. Веднага организира родителска среща, защото комуникацията с родителите е изключително важна за успешната реализация на учениците ѝ. „Домашната среда много влияе на децата“, споделя Петя. Признава, че всички родители я приемат много радушно. Радват се, че млад човек ще бъде класен ръководител на децата им. Постоянно е в контакт с тях. При възникване на проблем предпочита да разреши всичко в зародиш, а не да отлага. „В VIII клас децата са още прекалено малки. Ако въпросите не се решават на момента, възможността да залитнат в грешна посока, е голяма“, категорична е тя.

С гордост разказва, че тази година е завела четирима ученици в София за участие в Националното зимно математическо състезание. Всички участници са били възпитаници на математически гимназии, само нейните ученици са от професионална гимназия. „Състезанието е от много висок ранг. Всички бяха добре подготвени. Участието, като усещане, бе ново както за мен, така и за децата. Учениците ми не успяха да се справят напълно, но придобиха опит и мотивация за явяване на други състезания. Това, че сме професионална гимназия по аграрни технологии, не означава, че не можем да се явяваме на математически състезания“, завършва разговора Петя.