Детската игра не бива да е самотно занимание

На 11 март 2023 г. екипът на Logopedia.BG връчи първите по рода си награди „Логопед на годината“ – отражение и признание за положения труд, себеотдаване и развитие на логопедите като специалисти, както и на приноса им в развитието на професията. Целта на наградите е да се подчертае важността на проследяването на езиково-говорното развитие на децата и предоставянето на грижи за пациенти от всички възрасти, включително клинично значими пациенти. Връчени бяха 11 награди в 4 категории, включително 8 индивидуални награди за отделни региони на страната, 1 награда за организация, 1 награда за „Приятел на логопедите“ и специална награда „Логопед на годината“ за изключителни постижения. Срещаме ви с логопеда с най-голямо признание София Вълнеева – логопед на годината за цяла България, както и за регион София. Тя отговаря на редица въпроси за логопедичната практика, детския говор, връзката между родител, дете и логопед, както и по още интересни теми.

Катерина КОВАЧЕВА

Когато преди 32 години започнах да уча за логопед, тази професия беше по-скоро непопулярна в България. Налагаше се да обяснявам точно какво уча и какво ще работя някой ден. За щастие, това отдавна вече не е така и хората знаят, макар и в общ план, с какво се занимава логопедът“, споделя София Вълнеева за в. „Аз-буки“. Но за съжаление, това свидетелства за увеличаване на езиково-говорните нарушения сред децата.
Логопедът работи с деца със закъсняване в проговарянето, с деца с артикулационни нарушения, деца с дислексия, със заекване, с езикови нарушения, с аутизъм и др. „За да е успешна логопедичната работа, трябва да бъде изградена солидна връзка между специалиста, детето и родителя, или веригата логопед – дете – родител. Понякога се налага да се работи първо с родителя, за да може да потръгне успешно работата на веригата“, споделя специалистът.
А колко често тя посреща пациентите си, за да има успеваемост? „Всеки иска бързи резултати, а логопедът – най-много. Логопедичната терапия обаче е продължителен процес, особено за някои деца. Хубавото е, че при натрупване на количество децата правят качествен скок“, казва Вълнеева. Световната практика е посещението при логопед да бъде два пъти седмично, за да се осигури системност.
„Някои родители ме питат дали не е добре децата им да идват по-често. Просто няма смисъл, защото мозъкът има нужда от време, за да обработи дадена информация. Достатъчно е родителят да партнира на детето всеки ден“, коментира логопедът на годината. По думите ѝ някои деца успяват да се справят с проблема си за 6 или 8 месеца, други – за една година, трети обаче имат нужда от 2 – 3 години. Всичко зависи от нуждите на детето и усилията, които се полагат от страна на специалист и родител.
Мечтата ѝ е логопедите да имат общност, гилдия – знаеща, можеща и подкрепяща, обединена около обща кауза, даряваща помощ на децата и техните родители. Гилдия, ползваща се с доверие и уважение, хора, които практикуват прекрасната професия с радост, отговорност, удовлетворение и самочувствие.
Освен терапевтичната дейност огромно удоволствие за София Вълнеева е изработването на авторски ресурсни материали, с които подпомага цялостното развитие на детето.
„Абсолютно вярвам в максимата „учене чрез игра“, наричам начина ми на работа „игрова логопедия“. Докато детето е убедено, че играе, то усвоява новите знания и умения с лекота. Това е и целта на моите авторски игри – учене чрез забавление. Те са синтезирали дългогодишния ми опит и са изготвени с много любов“, допълва логопедът. И изброява, че игрите, които биха подпомогнали езиково-говорното развитие на детето, са всички онези, които позволяват съвместна игра между родителя и детето. Детската игра не бива да е самотно занимание, тя трябва да се провежда съвместно с родителя. Така се предоставя чудесна възможност за комуникация, за обогатяване пасивния и активния речник на детето. В блога си тя е поместила над 45 специализирани свои игри, включително онлайн игри, в които забавлявайки се, децата могат да напредват.
Екраните са генерален проблем, изправен пред всички детски специалисти. Но най-вече предизвикателството да се справи с тяхното лошо влияние върху детската реч, се пада на логопеда. „В кабинета ми веднъж дойде на консултация момиче на 4 години, било пред екрани от най-ранна възраст, гледало часове наред филмчета на чужди езици. Детето не само не говореше, но и не разбираше. Не знаеше името си, нямаше добър очен контакт, вниманието му се изчерпваше бързо. За съжаление, демонстрираше всички симптоми на т.нар. екранни деца. Майката вече беше осмислила вредата, причинена от злоупотребата с екраните. Започнахме дълга и трудна борба, придвижвайки се с малки стъпки напред. Да, борба е, неслучайно употребих тази дума. Но веригата логопед – дете – родител сработи и постигнахме страхотни резултати“, споделя Вълнеева.
Кое е хапчето за проговаряне, я попитахме, а тя ни отговори: „Може би ще се учудите, но „хапчето за проговаряне“ съществува и то е синтез от няколко съставки – грижа, любов, внимание на родителя към детето. Много говорене с детето, много съвместни игри, а при нужда – своевременна консултация с логопед, без отлагане, без колебание, без страх и срам. Ако едно дете закъснява с проговарянето, колкото по-рано започне логопедичната терапия, толкова по-добре. Наваксването отнема време, а и не бива да отнемаме единствената възможност за изразяване на малките деца – устната реч.“
Коя е най-фундаменталната грешка на родителите при отглеждането на децата днес според София? Еднозначен е отговорът – липсата на достатъчно комуникация. За да проговори едно дете, са му нужни жива комуникация, човешко внимание, а не екранни занимания. „Да, съвременните технологии навлизат все повече в нашия живот. Имат, разбира се, своите позитиви, но нека не ги оставяме да покажат и негативите си, особено при малките деца“, обобщава логопедът на годината.