Диалогът продължава

Разчитаме на социалните партньори за промените, които трябва да направим, заяви пред директори от страната министър Николай Денков

Независимо от дебатите за продължителността на учебната година, най-важно е как се работи в класните стаи

Стоян СТОЯНОВ

Повече от 370 участници събра тази година Зимната академия на директорите и зам.-директорите, организирана от Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ). По време на тридневния форум в Правец на тема „Развитие, независимо от средата“ бяха обсъдени новости в Кодекса на труда, правилата за работни заплати на директорите, акценти относно финансирането на образованието, квалификацията и технологиите в обучението, отпуските на педагогическите специалисти, евентуална промяна на датата за начало на учебната година. В работата на Академията се включиха и председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката в 47. НС Ирена Анастасова, зам.-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова, председателят на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова, Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси“ в МОН.
„Основно предизвикателство към колегите в момента е по-бързото и лесно адаптиране към нормален образователен процес. Виждаме трудностите както за връщането на учениците, така и на учителите към навиците за работа в традиционната присъствена училищна среда, които са позагубени по време на неколкократните превключвания към онлайн обучение. Това със сигурност отнема доста енергия на директорската гилдия“, коментира за „Аз-буки“ председателят на СРСНПБ и директор на столичното 119. СУ Диян Стаматов.
Специално онлайн включване във форума направи министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. В него той отбеляза, че особено цени мнението на социалните партньори и съвместната работа в Отрасловия съвет. „Има много задачи да решаваме заедно, но напредваме със систематичния подход, който успяхме да изградим. И съм убеден, че през следващите месеци ще направим най-големите и необходими стъпки, за да променим системата“, заяви министър Денков. И увери, че екипът на МОН няма да бърза с обсъжданата в момента оценка на добавената стойност и свързаната с нея оценка на качеството.
Посочи още, че продължават разговорите и за това как ще се реализира атестирането и как то ще бъде свързано с инспектирането, какви промени са необходими в законите и наредбите. Обсъждат се и някои промени във финансирането от следващата календарна година. „Става дума по-скоро за прецизиране параметрите на модела на финансиране, така че той да бъде още по-справедлив“, каза министърът. И добави, че се работи и по облекчаване на административното натоварване на директорите. По думите му решението е най-вече в развитието на електронни системи за събиране на данни и тяхната автоматична обработка, по които в МОН се работи упорито.
„По отношение на приоритетите, свързани с прегледа на учебното съдържание, учебните програми и учебниците, все още уточняваме какъв да бъде подходът. Вече имаме някои ясни идеи. Но първо ще ги обсъдим в рамките на Отрасловия съвет. Тук влиза и въпросът с продължителността на учебната година, нейното начало и край“, заяви още министър Денков. В тази връзка се проучва опитът от други държави в ЕС, който показва, че особено някои от випуските у нас учат значително по-малко.
„15 септември за българина е повече от начало на учебната година. Този ден е емблема, различен е от всеки друг“ – така мотивира мнението си в дискусията за евентуално изтегляне на учебната година Пламен Стоилов, директор на СУ „П. К. Яворов“ – Пловдив. Той е директор от 2019 г. и е убеден, че при начало на учебната година от 1 септември допълнителните дни, в които децата ще бъдат в училище, няма да дадат търсения ефект.
Силвия Баташка, директор на ПГ „Васил Левски“ – Ихтиман, коментира пред „Аз-буки“, че в професионалните гимназии са ангажирани до средата на юли заради производствените практики. През следващия месец пък се провеждат държавни зрелостни изпити сесия август – септември. „Остава ни периодът от 1 до 15 септември, в който да организираме Образец 1. Не е проблем годината да започва както до момента“, смята тя.
Участници във форума поставиха и въпроса за нарастващия брой допълнителни извънредни отпуски на педагогически и непедагогически персонал, свързани с пандемията. „Нашият апел е да ни помогнете да ограничим това голямо искане на отпуски от социалните партньори“, обърна се към министъра Диян Стаматов. „Относно отпуските ние сме стигнали до границата и дори сме отвъд нея. Така че трябва заедно да търсим общи позиции не само да спрем увеличаването, а ако трябва, и да очертаем къде се намира тази граница“, отговори министър Денков.
Росица Шехова, директор на СУ „Св. Кирил и Методий“ – Смолян, е категорична, че на въпроса за отпуските на педагозите трябва да се гледа сериозно, а не „като на наддаване“. „Отпуските са свързани с графика на учебното време. Те трябва да се преразгледат, но не на парче. Не бива да се допускат отсъствия през годината“, заяви тя.
Зам.-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова припомни, че има постигнато съгласие със Здравното министерство нито един директор да не бъде глобен от РЗИ, ако по учебен план в училището му има един час повече от определеното в наредбите на МЗ.
„Ако има такива случаи, уведомявайте ни, ние ще реагираме. Към момента имаме решение, което ще влезе в сила от следващата учебна година“, обясни тя.
Зам.-министър Гайдарова апелира към директорската гилдия, докато тече дискусията колко време да се учи, фокусът да се постави върху това как се учи. „Една промяна на началото и края на ваканциите няма да промени по същество качеството на образование. Просто ще даде възможност да имаме достатъчно време и за упражнения, и за почивка на децата и на учителите. Но по-важното е каква правим в учебните часове и във времето, когато сме в училище“, отбеляза тя. И добави, че паралелно заедно със социалните партньори ще бъдат прегледани съдържанието на учебниците и дали то е правилно ситуирано от гледна точка на поставените цели и задачи, дали се прилагат компетентностен подход, междупредметни връзки и се развиват меките умения, необходими на учениците. Гайдарова призова директорите да комуникират с екипа на МОН, да питат, да споделят притеснения и да правят предложения. „Ще бъдете чути“, категорична бе тя.
„Има какво да се актуализира в Закона за предучилищното и училищното образование. Ще държа на разписаното в коалиционното споразумение – генералните промени да се правят след апробиране, за да не хвърляме в хаос образователната система“, коментира Ирена Анастасова – председател на Комисията по образованието и науката в 47. НС. Като своя лична кауза тя посочи пълния преглед на училищните планове и програми съобразно възрастовите особености на децата. „Ако детето не разбира какво чете, заработва психологическият механизъм „Аз не мога!“, аргументира се Анастасова. Тя увери, че решението учителската заплата да не пада под 125 % от средната за страната, е мярка, от която няма да се отстъпва. А занапред ще продължат да се заделят повече средства за образование. Председателят на Парламентарната комисия определи като неефективни провежданите квалификации на педагозите, макар че за това се наливат по 36 млн. годишно. „Задължително е да се преразгледат критериите за провеждането им“, смята тя.
За съобщаване на всеки случай на опасност дете да попадне в риск, призова в изказването си д-р Елеонора Лилова. Тя съобщи, че вследствие на проверки на ДАЗД са санкционирани 24 педагогически специалисти, които не са докладвали за деца в риск. През 2021 г. от Държавната агенция са извършени 243 проверки. От тях 79 са в образователни институции – 34 в детски градини и 45 в училища. 25 от тях са по сигнали за дете в риск (12 в детски градини и 13 в училища). „Нека колегите да огледат дали на входовете на училищата и детските градини има поставена на видно място националната телефонна линия за деца 116 111. Тя е най-бързата връзка със системата за закрила на детето“, призова тя. И допълни, че в момента ДАЗД разработва Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца и очакват предложения от страна на образователните институции.

Диян Стаматов, председател на СРСНПБ и директор на столичното 119. СУ:

Време е за надбавка за качество

Сред основните теми на Зимната академия бе финансирането на образователните институции. Свикнахме с елементите на делегираните бюджети. Време е да се приложи и надбавката за качество, която обаче трябва да бъде добре обмислена. При въвеждането Ӝ тя трябва да бъде не повече от 10 – 15% от общото финансиране на образователните институции. И едва след като се оцени ефектът от този начин на финансиране, процентът би могъл да нарасне. На този етап все още е неясно как точно ще се изчислява добавената стойност.
Самата формула е трудно разбираема. Тя трябва да бъде ясно представена пред гилдията. Остават и засега неизвестните около промените в Закона за предучилищното и училищното образование, за да имаме поглед какво следва в стратегически аспект.
По повод откритите дискусии за по-ранно започване на учебната година имам три позиции – лична, професионална и като председател на СРСНПБ. От последната мога да кажа, че гилдията е разделена почти поравно в двете крайности и това зависи в голяма степен от типа на училищата, които управляват колегите. Спортните училища например започват учебната година от 1 септември и нямат никакво притеснение. Професионалните гимназии, от друга страна, не желаят старт на годината от 1 септември, тъй като през летните месеци имат практики. Основните училища в по-голямата си част са „за“ по-ранно начало, а средните училища се колебаят.
Чисто професионалната ми позиция е, че не бива да се взимат прибързани решения. А в личен план смятам, че е време да променим началото на учебната година, тъй като живеем в ситуация, коренно различна от времето, когато датата 15 септември е приета за начало на учебната година. В години на дигитализация гъвкавостта е много важна, за да може да има рационално използване на учебното време.