Как се отрази COVID-19 върху студентските такси

Антоанета НАЙДЕНОВА

Таксите отдавна са спорен въпрос в политиката за висше образование. Както показва докладът на „Евридика“ „Национални студентски такси и системи за подкрепа в европейското висше образование“, има големи разлики в подхода, вариращи от държави без такси до такива, които събират значителни суми от всички студенти. Той разглежда политиките по отношение на таксите в 38 държави, обхващащи 43 системи в областта на висшето образование – 27-те държави членки на ЕС, както и в Обединеното кралство, Албания, Босна и Херцеговина, Швейцария, Исландия, Лихтенщайн, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция.
Докладът разглежда само страните, в които годишните студентски такси надхвърлят 100 евро. Сред 43-те образователни системи във висшето образование има 7, в които студентите, които са изцяло на дистанционно обучение, не заплащат такси. Това се отнася за Дания, Гърция, Кипър, Малта, Финландия, Швеция и Турция. В другата крайност са 12 системи, в които студентите заплащат пълния размер на таксите.
В 24 образователни системи някои студенти заплащат такси, а други – не, което е в резултат от провеждането на различни политики. Например във френската част на Белгия, в България, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия по правило всички студенти заплащат такси, но има и изключения. Те са предимно по социално-икономически причини, но може да се отнасят за определени направления, в които властите искат да привлекат повече студенти.
Какво се случи по време на пандемията, продължиха ли студентите да плащат и преминаването им към онлайн обучение отрази ли се върху размера на таксите? „Евридика“ потърси отговори на тези въпроси от Мерал Нур от Европейския студентски съюз, представляващ студенти в 40 европейски държави.
„Смятаме висшето образование за обществено благо и обществена отговорност и прилагаме основан на правата на човека подход към достъпа до него. По тази логика най-простият начин за подобряване на достъпността е премахването на таксите за обучение, което според нас трябва да бъде целта във всички системи за висше образование. При разглеждането на разходите и ползите от висшето образование е важно също така да се признаят непреките разходи, свързани с обучението – за книги, лаптопи и разходи за живот – казва Мерал Нур. – Стойността на образованието не може да бъде измерена само в пари. Качественото висше образование е резултат от комбинация от много критерии, които създават стойност. Примери за такива критерии са качеството на преподаване, подходящо съотношение студент – учител, социални условия, справедливи и прозрачни системи за оценяване и достъпно здравеопазване.“
Според Нур пандемията и дистанционното обучение доведоха до това, че сега повечето студенти са убедени, че учат по-ефективно лице в лице. Пандемията промени възприятието на студентите за „стойността/цената“ на техния учебен опит. Повечето от тях смятат, че качеството на обучението се е влошило, а разходите им във финансово отношение остават почти постоянни. Най-потърпевши са студентите, които трябва да работят, за да могат да учат.
След направено проучване общата препоръка на EСС гласи: „Висшите учебни заведения трябва да приспособят политиките си към новите обстоятелства за студенти, негативно засегнати от пандемията. Те трябва да обмислят удължаване на датите за плащане на таксата, въвеждане на разсрочени планове за плащания, намаляване на размера или отмяна на таксите.“