Разговорът започва

Добавената стойност не е сочене с пръст, а параметър на общата оценка за качество във всяко училище

Татяна ДИКОВА

В Закона за предучилищно и училищно образование все още има функции, които не са изпълнени добре със съдържание – оценка на качеството, инспектиране, атестиране. Според екипа на МОН оценката на добавената стойност може да стане основен компонент, но не и единствен, в оценката на качеството и оттам да бъде използвана при конструирането на системите за инспектиране и атестиране на училищата, учителите, директорите.“ Това сподели със социалните партньори от Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. Поводът е първият, предварителен „прочит“ на методика за оценяване на добавената стойност. Тя почива върху математически модел, предложен от екип на Световната банка, доработен и адаптиран към българските условия от учени от Софийския университет.
„Без оценка на качеството трудно би било да се реши какво и как да се върви напред, как да изглеждат инспектирането, атестирането. Когато има числени параметри, които отразяват качество, и има доверие в тях, това променя радикално начина, по който могат да се анализират, да се обсъждат данни, да се задават политики“, каза министър Денков.
„Оценката на добавената стойност дава възможност за получаване на информация за ефективността на образователния процес в училищата, като се проследява даден випуск в периода между две национални оценявания, или национално оценяване и държавен зрелостен изпит – конкретизира проф. Кирил Банков. Образователният напредък на учениците, който те показват в различните етапи на своето обучение, ще бъде основен критерий, по който ще бъдат оценявани училищата. – Това е хубав начин да се събере полезна информация, но в никакъв случай не може да бъде единствен начин за оценка на ефективността и качеството на предлаганото обучение.“
И все пак, международният опит показва, че използването на добавената стойност, базирана на валидни и надеждни оценявания на учениците, е по-справедлив и по-точен индикатор за ефективността на училищата.
Съгласно методиката училищата ще бъдат разпределени в определени групи въз основа на комбинация
от външни за тях фактори.
Такива са например видът населено място, в което се намират, типът училище, преобладаващият език, който се говори в семействата на учениците, образователният, социалният и трудовият статус на родителите, пътуват ли учениците до училище и на какви разстояния и др. Целта е всяко училище да се съпоставя със сходни на него други училища.
Доколко ефективен е бил образователният процес в дадено училище, ще става ясно, като се сравняват резултатите от националните външни оценявания (НВО) и матурите на едни и същи ученици в различните етапи от тяхното образование – например резултатите от изпитите в края на VII клас ще се съпоставят с резултатите на същите деца от изпитите в края на IV клас, а резултатите от НВО след Х клас – с тези от НВО след VII клас.
Така ще бъде определян средният напредък на учениците във всяка група училища и ще се преценява влиянието на един или друг външен или вътрешен фактор върху този резултат. Ще става ясно също кои конкретни училища са над или под тази средна стойност. Това ще даде възможност за детайлен анализ и предприемане на конкретни действия съответно за мултиплициране на добрите практики в едни училища и за отстраняване на причините за изоставането в други. Предимството на тази система е, че тя премахва термина „елитно училище“, като започва да оценява учениците и техния напредък спрямо техните връстници. И още – как се развиват учениците в даден тип училище. А това ще бъде полезна информация за родителите, че дори и в „училището редом“ нещата се случват и децата получават качествено образование.
Общата оценка на качеството във всяко училище ще включва и други параметри освен добавената стойност. Те ще бъдат различни за различните типове училища. При професионалните гимназии ще се взима предвид например броят завършили ученици, които се реализират с професията, по която са се подготвяли. При профилираните училища могат да се търсят други ефекти от типа на това колко са продължили образованието си в университетска степен.
„Един от начините да се обясни тази методика, е да се раздели развитието на децата на два типа фактори –външни спрямо училището и вътрешни за училището. Така както е разработена методиката, тя отчита външните фактори, за които има информация. Но всъщност тя има един-единствен индикатор, който изкарва като краен резултат, и това е количествена мярка за добавената стойност на съответния етап в даденото училище“, коментира акад. Денков. Убеден е, че в много училища, които са извън „топ десет“ например, добавената стойност може да се окаже много по-висока. Ако децата постъпват в първи клас, без да знаят български, но учителите са отделили необходимото внимание и усилия, то
добавената стойност, изразена чрез напредъка на децата, ще бъде висока. „Методиката е мощно средство да се оцени как се работи с всяко дете, влагат ли се необходимите усилия. Оценката е институционална и не се „прехвърля“ към учителя.
Убеден съм, че крайният резултат ще ни предложи пъстра картина – коментира Николай Денков. – На пръв поглед, говорим за оценка на добавената стойност, но всъщност методиката носи много богата информация за експертите, натоварени с политиките в системата, за директорите, за социалните партньори с необходимата им информация.“
Министър Денков е категоричен: и дума не може да става за „сочене с пръст“. Отчитат се по възможно най-добрия начин личностните характеристики и възможности на всяко дете, а училищата се стимулират да си свършат работата по най-добрия начин.

250 млн. лв. е общият размер на преходния остатък за цялата система. От тях 203 305 000 лв. са в общинските образователни институции, а останалите – в държавните. Основна част на преходния остатък са целеви средства. Преходният остатък само от средствата по стандарти е 112 млн. лв., като от тях близо 88 млн. лв. са в общинските образователни институции.
Най-голямата сума в рамките на общия размер на преходния остатък е за европейски проекти и програми – 38 млн. лв.
Преходният остатък от „Занимания по интереси“ е 10 500 000 лв.; от „Работа с деца и ученици от уязвими групи“ – 10 660 000 лв.; от „Подпомагане на храненето на децата в задължителна предучилищна подготовка и в начален училищен етап“ – 11 900 000 млн. лв. Средствата могат да се използват за ковид мерки, както и за обезпечаване на разходите по преодоляване на установените пропуски в учебното съдържание при обучение в електронна среда.
Налице е ръст на достигнатата средна брутна работна заплата на педагогическия персонал – с 15,9%. Достигнатата средна брутна работна заплата на педагогическия персонал към 31 декември 2021 г. е 1753 лв., а на непедагогическия персонал – 993 лв. (общо за системата е 1526 лв.).
В детските градини обаче достигнатата средна брутна работна заплата на педагогическите специалисти е 1633 лв., а на непедагогическите – 939 лв.
Нарастването на работната заплата в детските градини е 14%.
538 лв. са средствата, които се предоставят на педагогическия персонал за представително облекло. Такова са получили учителите в 99% от училищата.

Ваня Стойнева, зам.-министър
на образованието и науката:

В момента се подготвят критериите за подбор по първите схеми на Програма „Образование“, по които Министерството на образованието и науката ще бъде бенефициент. Със стартирането на новата учебна година ще сме обезпечили дейности, които финансираме в училища. Това е схемата „Обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие в училищното образование“. Схемата комбинира три настоящи изпълнявани проекта по „Приобщаващо образование“, „Подкрепа за успех“ и „Квалификация“. Тя ще бъде финансирана с около 201 млн. лв.
Другата схема е „Адаптиране на професионалното образование и обучение спрямо динамиката на пазара на труда“.
Средствата за училищно и предучилищно образование по програма „Образование“ за целия програмен период са 1,279 млрд. лв. Интервенциите са организирани в три приоритета: „Приобщаващо образование и образователна интеграция“ – 561 700 000 лв., „Модернизация и качество на образованието“ – 472 000 000 млн. лв., и „Връзка на образованието с пазара на труда“ – 245 300 000 лв.
Съобразили сме се така, че проектите на МОН, които приключват през 2023 г., веднага да прелеят в новата програма, за да няма луфт във финансирането.
В програма „Развитие на регионите“ също има заделен финансов ресурс за образование – само европейско финансиране е 141 200 000 лв. за образователни обекти и 70 600 000 лв. за детски градини.

Свързани статии:

България има нужда от детски омбудсман Силата на ученическите съвети Германският бизнес – недоволен от образованието у нас Мисията на учителя е да открие таланта на всяко дете