Демокрацията е най-важна европейска ценност

Тони МАРИНОВА

Според новото проучване на „Евробарометър“, възложено от Европейския парламент, близо една трета от анкетираните (32%) са избрали демокрацията като водеща европейска ценност, която трябва да бъде защитавана, следвана от свободата на словото и на мисълта (27%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (25%). Нарастващият екстремизъм, разпространението на дезинформация и отслабването на принципите на правовата държава пораждат безпокойство у европейските граждани.
В България защитата на демокрацията и на правата на човека са поставени на четвърто място с дял от 24% за всяка.
Проучването на ЕП е проведено между 1 ноември и 2 декември 2021 г. сред 26 510 граждани от 27-те държави членки под формата на интервюта лице в лице и онлайн, когато се е налагало заради пандемията.
Анкетираните българи поставят върховенството на закона (32%) и свободата на придвижване (32%) като основни ценности, които трябва да бъдат защитавани приоритетно от ЕП. На второ и трето място се нареждат зачитането на националната идентичност, култура и традиции в държавите членки (25%) и солидарността между държавите членки на ЕС и между неговите региони.
За европейските граждани общественото здраве продължава да бъде основен законодателен приоритет за ЕП с дял от 42%, последвано от борбата с бедността и социалното изключване (40%) и действията срещу изменението на климата (39%). Средно за ЕС младите хора поставят борбата с изменението на климата като свой основен приоритет за ЕП. В България общественото здраве също се възприема като основен приоритет в политиката на ЕП (53%) заедно с борбата с бедността и социалното изключване (51%). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места се нарежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата обаче е посочено като основен приоритет за ЕП в България едва от 16% от анкетираните.
Европейските граждани проявяват постоянен интерес да научат повече за работата на ЕС. Според настоящото проучване информация за това как реално са изразходвани средствата от ЕС, би била най-интересна за 43% от респондентите, като за българските граждани това също е темата с най-висок интерес с дял от 39%. Европейските граждани искат също така да научат повече за конкретните последици от европейското законодателство в своята страна (30%), подробности за дейността на своите евродепутати (29%), както и за това какво прави ЕС за преодоляване на пандемията от COVID-19 (29%). В България следващите теми, от които се интересуват гражданите, са информация за това какво конкретно е направил ЕС за техния град/регион (36%), правата им като граждани на ЕС (34%), конкретните последици от европейското законодателство в страната (32%) и конкретните дейности на евродепутатите (31%).
ЕП ясно заявява, че отпускането на средства от фондовете на ЕС за възстановяване следва да се основава на ясни и одобрени национални планове, да подлежи на последователен контрол и прозрачност и да зависи от зачитането на основните европейски демократични ценности.
Мнозинството от европейските граждани (62%) считат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, като само 9% заявяват обратното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 г. насам. В сравнение с проучването през есента на 2020 г. делът на гражданите в България, които смятат, че страната е спечелила от членството си в ЕС, остава висок (60%), но е по-нисък от средноевропейския и намалява с 4 процентни пункта. Българските граждани виждат ползите от ЕС основно като възможностите за работа, които ЕС носи (47%), подобряването на сътрудничеството между България и другите европейски страни (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22%).