Кой е драконът, който ни спира

Да се разшири учебната програма и гражданското образование в България да започне да се изучава в по-ранна възраст, когато децата се формират като личности. Това е идеята на неправителствената организация „Граждани за България“, с която се обръщат към Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) за съдействие и подкрепа. Тя е създадена от група успели българи, академични преподаватели и специалисти, работещи в университети и институции по цял свят. От две години у нас гражданското образование се изучава по един час седмично само в XI и XII клас, когато по-голямата част от младите хора вече са формирали своите основни ценности за живота.
„Приехме радушно да си сътрудничим и да популяризираме образователните им инициативи, които да подпомогнат развитието на страната ни – казва за „Аз-буки“ говорителят на АБУЧ Снежина Мечева. – Те организират семинари, събиращи водещи изследователи и практици в бизнес дисциплини, както и експертни срещи на различни теми, свързани с България. Но това, за което очакват нашата подкрепа и съдействие, е тяхната инициатива по въвеждане на гражданското образование от по-ранна възраст, така както това се прави в напредналите в икономическо отношение страни.“
Защо „Граждани за България“ искат да насърчат създаването на национална стратегия по гражданско образование у нас? Желанието им се базира на това, че просперитетът на група хора се определя не толкова от техния физически капитал, колкото от техния социален капитал, тоест от способността им да си поставят общи цели и да работят заедно за постигането им. Тези способности се придобиват и се предават от човек на човек и от поколение на следващото. Затова образователната система, като една от най-важните институции за формиране на социалния капитал, може да достигне до много хора с еднакво послание, и то във възрастта, в която те се изграждат като личности.
От Организацията дават пример с развитите нации, които имат добре изградена стратегия за гражданско образование. Например Швеция изисква 885 часа за 9 години задължително обучение по гражданско образование; Холандия – 80 до 100 часа годишно; а Япония – 175 часа годишно. Държавите, реализирали най-силен икономически растеж през втората половина на XX век, като Япония, Сингапур и Тайван, също наблягат на гражданското образование, за да изградят личности, мотивирани да работят за просперитета на държавата.
Според „Граждани за България“ учебната програма по гражданско образование трябва да се разшири, както и да се развие доброволческата дейност. Защото съществува силна връзка между нивото на гражданска ангажираност в едно общество и участието в доброволчески организации. Например учениците да могат да избират обществено полезна кауза и да работят – групово или индивидуално, за нейното осъществяване.
Мотивацията на учениците също е от значение. За целта те трябва да бъдат убедени, че човек не може да се развива пълноценно, ако не е част от обществото, в което живее. Както и че качеството на живот на една група хора зависи от тяхната способност да се доверяват един на друг и да работят заедно. Не на последно място, важна е и подготовката на учителите, които трябва да са добре квалифицирани, за да преподават гражданско образование.
„Граждани за България“ организира и конкурс за есе за учениците от гимназиалните класове (VIII – XII клас) на тема „Кой е драконът, който ни спира, и как да го победим?“. Те очакват гимназистите да разсъждават върху това кои аспекти от нашата култура и възприятия за света пречат на развитието ни като нация и като личности. Защото драконът е метафора от общ мит, който съществува в повечето европейски страни и представлява злонамерено създание, което държи в плен група хора и им пречи да увеличат богатството си. Този списък включва митовете за Златната ябълка в България, Беоулф в Англия, Куелебре в Испания, Свети Георги в християнството и т.н. Една по-задълбочена интерпретация на мита за дракона обаче показва, че той не е непременно някакъв външен обект, а по-скоро нашите представи за света и мястото ни в него. А убиването на дракона е символичен акт на трансформация и растеж, при който хората изоставят стар начин на мислене и приветстват нов.
От участниците в Конкурса се очаква да обосноват логично своята теза и да предложат практично решение в рамките на 1500 думи. Те трябва да подадат своите есета до 9 март 2023 г., а победителите ще бъдат обявени на 5 май 2023 г. Класираният на първо място ще получи награда от 8000 лв., вторият – 4000 лв., а третият 3000 лв. Наградният фонд се осигурява от борда на директорите на „Граждани за България“, който се състои от 6 души: Христо Пирински – доцент по финанси, директор на програмата по Финтех в Университета на Централна Флорида, САЩ; Венета Андонова – доцент и декан на Бизнес колежа на Университета в Лос Андес, Богота, Колумбия; Стенли Гьошев – професор и директор на магистърската програма по финанси и мениджмънт на Бизнес колежа на Университета в Екзитър, Великобритания; Любомир Литов – професор по корпоративни финанси в Бизнес колежа и доцент по право в Юридическия колеж на Университета на щата Оклахома, САЩ; Иван Манев – професор по мениджмънт към Университета на щата Мейн, САЩ, и Емилия Занкина – доцент по международни отношения и декан на Университета Темпъл в Рим, Италия.
„Вече споделихме тази инициатива с нашата мрежа от училища, членове на АБУЧ. Понякога младите имат невероятни идеи и мислене, които водят към бъдещето“, убедена е Снежина Мечева.