Училище мечта

В българското школо „Св. св. Кирил и Методий“ в Нидерландия съботите са празник

Ученето чрез игра е основен метод на работа с децата от смесени бракове

Стела Маринова

Първото българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Нидерландия стартира своята дейност през 2006 г. в Лайден като родителска инициатива на няколко семейства, които се събират с идеята да изнесат обучението по майчиния език извън дома. В началото дейностите започват в две малки стаи с 20 – 30 деца. Но школото постепенно се разраства и става тясно за всички ученици.
Трябва да се преместят в по-голяма сграда и така се озовават в Хага. На новото място българското училище съжителства с гръцкото.
„Училището има всякакви удобства и децата се чувстват наистина като на училище, а не като на сбирка за учене на български“, споделя пред „Аз-буки“ директорката Радостина Шаренкова. Тя допълва, че родителите продължават да управляват училището под формата на общо събрание. „Малко трудно се управлява училището по този начин вече, но това е много демократично при вземане на решения“, посочва положителната страна. В българското училище вече са записани 153 деца. Най-малките са 3-годишни, а най-големите – в XI клас.
Директорката разкрива, че по време на пандемията е имало спад и от 120 ученици са останали около стотина, но миналата година има бум на записвания и се обучават 120 – 130 деца. „По средата на годината има отлив поради различни причини. В гимназиален курс учениците започват да отпадат по естествен път, тъй като имат много повече домашни и ангажименти в холандското училище и предпочитат да се концентрират върху тях. Понякога хората не намират смисъл да пътуват толкова много. Това обаче е нормално за всички български училища в чужбина, защото те не са задължителни“, обяснява Шаренкова.
За да продължават децата да ходят на българско училище, е важно да се задържи вниманието им в съботните дни. „Трябва да направим българския, историята и географията достатъчно интересни, за да може да идват с желание. Да не го усещат като училище мъчилище, а като удоволствие да бъдат с българските си приятели в българска среда“, смята директорката. Затова и колективът се опитва да предлага по-интересни и интерактивни уроци, които да включват както дигитални ресурси, така и връзка с България – било то с гост онлайн или на живо.
Почти 100% от най-малките деца са от смесени бракове и са родени в Нидерландия. При тях основен метод на работа е ученето чрез игра. „За тях българският не е първи. Пет дни в училище говорят на холандски, дори в среда с българчета за тях е по-естествено да говорят на холандски. Не можем да предложим петдневно обучение, затова е важно и старанието на родителите. Какво те могат да направят през седмицата, за да се поддържа българският език – казва Шаренкова. – Имаме нужда от помощта им, защото един учител не може да свърши цялата работа. Това е комбинация от желанието на детето, на родителя и усилието на учителя да събудят любовта към българския език, история и чувството на принадлежност към българския корен“, допълва тя.
По думите на помощник-директорката Светлана Храброва при родените в Нидерландия деца липсва носталгията по България и за тях тя е място за ваканция. „Изискват се много усилия от учителя не само да запази тази крехка връзка с България, а и да я изгради. Новата политика е да направим училището училище мечта, защото децата губят интерес, ако просто работиш с традиционните методи. За тях това е шести учебен ден и няма как единствено с активната роля на учителя и с учебника да се задържи вниманието им – обяснява тя. – Важно е не само да научиш децата на български език. Нашата цел е да направим училището център на българската общност“, казва още зам.-директорката. Затова ангажират и родителите в учебни дейности.
Храброва преподава в V клас, където в учебната програма влизат фолклорният модел на света, самопредставяне, официално или неофициално общуване. Тя решава класният проект, по който учениците ще работят цяла година, да бъде в „Кухнята на пети клас“. „Започвайки с преговор, сварихме чорба от души с помощта на родителите. Децата трябваше да познаят различните части на речта и да ги сготвят по технологията – за съществително, прилагателно, глагол. Те не усетиха, че правим сериозен преговор, и се справиха – обясни помощник-директорката. – Една майка даже сподели, че никога не е чувала детето си да говори за съществителни и глаголи. През играта го направихме“, допълва Храброва. По-нататък с помощта на мама децата трябва да представят любимата рецепта в кухнята на всяко отделно семейство, разказвайки за любим спомен и празник. „Ще превърнат знанията от часовете по български език в практически умения да презентират себе си пред класа. Всеки път в тези дейности ще участва родител“, обяснява преподавателят.
С големите ученици класният проект за края на година е свързан с направа на пътеводител в България, който ще презентират пред родителите си. Идеята е да намерят неща, които да им харесват, или да се върнат към спомени и места, които са посетили със семейството си. Един от първите класни проекти, които Шаренкова пуска преди години, е „Музей в куфар“. „Идеята е учениците да покажат какви предмети пазят и ги свързват с България, които могат да съберат в кутия или куфар. Замисълът е, че те са преносими и по този начин могат да си занесат спомените и да пазят връзката си под някаква материална форма. След това разказват историята на всеки от предметите“, разяснява директорката.
Миналата година учениците правят онлайн изложба за Левски. За целта използват книга, която съдържа 100 предмета от Възраждането. Децата избират 10 от тях и разказват как те са се докоснали до Апостола и са пренесли неговите идеи. Школото издава и вестник, в който са поместени събития от училищния живот. Идеята е на практика да приложат това, което се научили в часовете по български език, как се прави интервю, как да изберат въпросите. „Никой от нас не си спомня учебниците, а нещо от учебния процес, което го е запалило да открие себе си. Опитваме се да прехвърлим рамките на учебниците. Те са само средства, с които постигаме заложените в учебните програми цели“, споделя Храброва.
Майсторството на преподавателите е много важно, защото някои теми се преподават по-трудно. Сред тях е тази за Възраждането. „За да можеш да докоснеш децата и да ги направиш близки до борбите на българите през Възраждането, трябва да намериш път към тях. Да намериш начин да съпреживеят и пречупят през собствения си не особено голям опит идеите на онази епоха“, обяснява Храброва. Тя подчертава, че любовта на колегите ѝ към децата и професията е голяма. „Това е огромно усилие от тяхна страна. Шести работен ден, откраднати часове от семейс-
твото, за да подготвиш материала за съботния ден“, казва помощник-директорката.
За част от дейностите и инициативите българското училище има и гости. В рамките на „Да четем заедно на български“ в часа влиза гост, който чете на български. След това учениците дочитат книгата или частта от приказката. „Това подтиква децата да четат. Те виждат добрия пример пред себе си от известни хора. Имат нужда от малко, за да открият смисъла. Четенето на български не изисква усилия, ако отделиш малко време“, разказва Шаренкова. По време на пандемията започват да правят онлайн връзки с музеи в България. Практиката се пренася в инициативата „10 минути България“, в които учениците научават нещо за съответния регион или по тема от учебните програми. Други дейности пък са изнесени извън школото. С подкрепата на родители учениците посещават Брюксел за Деня на многоезичието. Благодарение на пътуването до белгийската столицата децата се опознават, разказват за родните си места, защото в училище няма време за това. Така те откриват приятели сред съучениците, които виждат всяка събота.
Като център на българската общност, в школото се отбелязват и всички наши празници – Денят на будителите, Коледа и Нова година, 24 май и т.н. За миналата Баба Марта украсяват дърво с мартеници в центъра на Хага, а големите правят текст на български и холандски, разказвайки за традицията.