За правописа на някои термини с променливо я

Кристияна СИМЕОНОВА*

От гледна точка на правописа на термини с променливо я много интересни са случаите на думи с две или повече ударения, при които е възможен дублетен изговор и съответно дублетен правопис. Това обикновено са сложни думи с главно и второстепенно ударение с компонент, съдържащ променливо я. Думите с две ударения представляват доста голяма част от научно-техническата лексика и са с много широка и актуална употреба. За определящо в българския език се смята главното ударение и затова правописът на този тип сложни думи трябва да е в съгласие с него. Но поради индивидуалните различия при произнасянето често главното и второстепенното ударение се изравняват по сила. Затова и формите с я, и формите с е се приемат за правилни. Срещат се и двата варианта. Ето няколко примера, които включват не само термини: голямокалибрен и големокалибрен; голямогабаритен и големогабаритен; голямотонажен и големотонажен; голямоформатен и големоформатен; дясноцентристки и десноцентристки и др. (Официален правописен речник на българския език 2012, с. 212, 244, 412).
Съществуват обаче сложни термини, които имат само едно ударение. При тях сричката с променливо я е извън ударение и се пише и произнася само с е. За тях не е отбелязана дублетност. Например: железобетонен, железопътен, железодобивен, песъкодобивен, песъкоразпръсквач (Официален правописен речник на българския език 2012, с. 260, 458).
В езика ни непрекъснато навлизат нови сложни думи, чийто правопис още не е напълно установен, затова актуализирането на правописните и терминологичните речници е важна задача на българските езиковеди.

*Д-р Кристияна Симеонова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир
Андрейчин“ при Българската академия на науките.