За да има утре

Зина СОКОЛОВА

Глобалните климатични промени, за които учените алармират от няколко десетилетия, вече са факт. Още по-важното е, че скоростта, с която се случват, е доказано плод на човешката дейност. Консуматорското отношение към природата е на път да ни доведе до истинска катастрофа. А в необятния Космос около нас няма резервна планета, на която да се преселим. Цялото човечество е в една лодка и от нас зависи тя да не потъне.
Учени, икономисти и експерти търсят решение на проблеми като парниковия ефект и евтини възобновяеми енергоизточници. Но докато хората не осъзнаят, че всяко тяхно действие – от решението как да се хранят, до това как да използват автомобила, оказва влияние върху околната среда, нещата няма да се променят. И единственото спасение е в изграждане на ново отношение към нея.
А надеждата това да бъде постигнато, отново е в образованието. Децата трябва от най-ранна възраст да бъдат възпитавани в любов към природата. Екологичното възпитание може да започне с усвояването на прости правила – да не се хвърля боклук на земята, отпадъците да се събират разделно, да се пестят токът и водата. По-късно познанията за въздействието на човешката дейност върху природата могат да бъдат разширени в учебните дисциплини по природни науки. Важното е подрастващите да осъзнаят, че са едно цяло с околната среда. И че захвърленото на плажа пластмасово шише не е безобиден акт на небрежност, а престъпление спрямо природата. Пластмасовият остров от боклуци в Тихия океан не е възникнал от само себе си.
Затова децата трябва да бъдат насърчавани да разсъждават по темите и да търсят изходи от кризите. Кой знае – може някои малки ученици днес да предложат работещи решения, за да има утре.