(Не)известният Пастьор*

Нано
СТЕПАНОВ

Широко известен като родоначалник на микробиологията, създател и патрон на един от най-важните световни научни центрове, популярен като откривател на ваксината срещу антракс и др., и най-вече като откривател на ваксината срещу бяс, Пастьор, чиито епохални постижения са вградени в съвременната наука и живот, е по-малко познат като химик, какъвто е той „по начало“ – по образование и като „научен старт“. В сянка донякъде за по-широкия кръг специалисти остават приносите му в областта на химията.
Многобройните наблюдения и опити на Пастьор и силната му интуиция го навеждат на мисълта за живата природа на ферментацията. Известен е неговият опит с размесването на плесента Penicillium Glaucum в паравинена киселина, след което констатира появяването на лявата винена киселина (пръв пример за енантиоселективен биологичен процес), т.е. дясната се е превърнала в хранителна материя за плесента (това е още един негов, биохимически метод (Solovyov 1983) за разделяне на рацемичната киселина). От тук Пастьор прави извода, че при процесите, свързани с живота, пространственото разположение на молекулата има решаващо значение.
Другият опит – с ферментирането на амониевия паратартарат, е аналогичен на този с Penicillium(a). През време на ферментацията той вижда течността, която отначало е прозрачна, да помътнява; констатира появяването на едно малко организирано същество. Като и в двата опита, микроорганизмът взаимодейства само с дясновъртящия изомер и така ученият установява, че пространствената изомерия (стереоизомерията) е от решаващо значение за протичане на жизнените процеси. И се открива още една разлика в поведението на стереоизомерите – ако досега това са въртенето на поляризираната светлина и образуването на кристали с различна форма, то вече имат разлика и във взаимодействията с живите организми.
През 1849 г. професор Био е публикувал съобщение за това, че амиловият алкохол въздейства върху поляризираната светлина. Този факт също оставя следа в съзнанието на Пастьор, за когото само продуктите на живота са оптически активни. При опитите си с паравинената киселина установява, че тя се разлага под влияние на ферментацията – във ферментната течност се открива лява винена киселина. И заключава, че една индиферентна по отношение на поляризираната светлина субстанция става оптически активна поради ферментацията. А по неговото убеждение оптически активните вещес-
тва имат „жив произход“.
И това придвижва мисълта му към извода, че ферментацията има жива природа, респективно – жив причинител, което е в разрез с наложеното тогава виждане, че ферментацията е чисто химически процес.
Другата линия, по която се разбужда научният му интерес към ферментацията, е свързана с очакванията на местните индустриалци в Лил (където през 1854 г. той е новоназначен професор по химия и декан на факултета по науките). Производителите на спирт искат да се ползват от съветите му. В този дух е и препоръката на властите „преподаването да е приспособено към действителните нужди на областта…“ (Kitova 1979).
Пастьор се отзовава на молбата за помощ на бащата на свой студент, който понася загуби поради лошо протичаща ферментация. Ежедневно посещава въпросната изба, провежда наблюдения, опити, установявайки наличие на млечна киселина, откривайки причинителя ѝ – фермент, явно агресивен спрямо дрождите, причинители на спиртната ферментация.
Изнася цикъл лекции „Индустрия на алкохола от цвекло“ и през 1859 г. съобщава в Академията на науките нещо съвсем ново – млечният квас се дължи на контакта с атмосферния въздух. Ако той липсва, при налични други условия – вещества, няма да се формира млечна мая, нито който и да било друг фермент. Това е първата част от проучването му – млечната ферментация. Последователен и винаги докрай изясняващ проблема, Пастьор се заема да работи върху алкохолната, а по-късно и върху оцетната ферментация и болестите на виното, което му коства години усилия и го възнаграждава с низ от успехи, синтезирано представяни в докладите му за Академията на науките.

* Заглавието е на редакцията.
Пълния текст четете в сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, бр. 3, 2022 г.

Свързани статии:

Необятният свят на наноматериалите Изследване разкрива в детайли тихото Слънце Минералите говорят за живота 13 милиарда години назад във времето