За апотропейната функция на езика в днешно време

Илияна ГАРАВАЛОВА*

Всички си спомняме от часовете в училище, че езикът може да се използва с предпазваща функция, породена от вярата в магическите сили на словото. Тя се проявява и в опита да се защитим от страшните болести, като ги наричаме с безобидни и дори нежни имена. Така чумата става „оная със сукмана“, туберкулозата е „блага“ или „убава“, шарката е „сладка и медена“ или „баба Шарка“, защото бабите не могат да са лоши. Малко познатият термин апотропеен означава ‘предпазващ от беди’ и както може би предполагате, е зает от гръцки.
През последните две години в ежедневието ни присъства страшна болест – КОВИД-19, а медиите ни заливат с информация за нови щамове, огромен брой заболели и починали. В някои краища хората се опитват да „умилостивят“ новата болест посредством начина, по който я назовават. Така в Павликенско някои хора съкращават названието на КОВИД-19 до кови, чийто завършек в българския език предполага среден род, който се асоциира с малки и безобидни същества като дете, куче, коте и др. Регистриран е разговор, в който един от събеседниците пита: „От какво си болен? Кови?“. Това съществително се членува с характерния за среден род определителен член -то (който с редукция на гласната „о“ звучи -ту), например: къту доди ковиту; ръзбулях съ от ковиту; уткакту живейм с ковиту и др. По-честото използване на членувани форми подсказва, че назоваваното понятие е добре познато и „близко“ на хората, което е начин за създаване на чувство за сигурност и безопасност.
Трябва да се има предвид, че това название на ковид има диалектен характер и следва да се избягва при официално общуване.

*Д-р Илияна Гаравалова e доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Свързани статии:

За правописа на прилагателни от типа Бай-Ганьов и байганьовски За индийците и индианците (I част) Правна рамка и нормативна рамка Отново за омонимите