Признание за реставраторите

Зина СОКОЛОВА

Откриването на дадена находка и нейното изследване от научна гледна точка са неща, които са много различни от процеса на представяне на артефактите пред широката публика. И в този процес главните герои са реставраторите“, заяви директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов при откриване на изложбата „Време, материя и дух: Реставрацията в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките“. Експозицията представя повече от 200 предмета, реставрирани от специалистите на Института.
„Не е достатъчно само да направиш голямото откритие и след това да хукнеш към поредните си 5 минути слава – каза още доц. Попов. – Полагането на съответната грижа за подобряване състоянието и максимално дълготрайното съхраняване на откритите старини е процес, изискващ много време, ресурси и съответните специалисти. Тази изложба изважда на показ труда именно на тези хора. Труд, който често остава скрит от очите на нашите посетители. Изложбата проследява историята на реставрацията у нас“.

Експозицията е посветена на 130-годишнината от създаването на Народния музей, както първоначално се нарича Археологическият музей, който е най-старият в България. Тя се фокусира върху приноса на реставраторите и другите музейни специалисти за опазването на културно-историческото ни наследство от времената на Народния музей до днес. В нея се подчертава ролята на Народния музей, Българското археологическо дружество и Българския археологически институт, предшественик на НАИМ при БАН, за полагането на основите, изграждането на стандартите и развитието на съвременната българска археология и музеология.
Правоприемник на някогашното ателие, днес Лабораторията за анализи, консервация и реставрация е утвърден технологичен музеен и научноизследователски център. Той осигурява експертиза не само за нуж­дите на НАИМ при БАН, но и за редица регионални, общински и археологически музеи в страната. Участващите в изложбата артефакти от фондовете на 20 музея ясно показват този процес. В каталога към изложбата са представени снимки на експонатите преди и след реставрацията.
В експозицията може да се види първата реставрирана антична подова мозайка в България от V – VI в.
Тя е открита през 1911 г. в полите на Аязмото, в непосредствена близост до крепостните стени на античния град Августа Траяна в Стара Загора. През следващата година е отделена и вдигната от терен за нуждите на музейната сбирка. Това я прави една от първите трансферирани на носеща основа мозайки в България. Повторната ѝ реставрация се налага поради лошото състояние и необходимостта да бъде приведена в експозиционен вид. Композицията на мозайката е геометрична. Запазени са два квадрата с вписани в тях четирилистни розети. В единия край е оформен бордюр, който в едната част е представен с плетеница.
Сред най-интересните експонати е сребърен наколенник от IV в. пр. Хр., открит в Могиланската могила във Враца. Той е украсен с позлатени орнаменти, животински и растителни фигури: лъвове, фантастични животни с тела на змии, грифони. Изпъкналата част на нивото на коляното е с форма на женска глава с бръшлянов венец. Двете страни на наколенника са оформени като стилизирани птичи криле. Парадният сребърен наколенник е повторно реставриран през 2015 г. във връзка с подготовка на експоната за изложбата „Епопея на тракийските царе“ в музея „Лувър“.

Друг акцент в изложбата е бронзова амфора от втората половина на V в.пр.Хр. Намерена е в надгробна могила при с. Руец (Юруклер), община Търговище. Шията ѝ е висока, а тялото – издължено. Дръжките и столчето са лети, профилирани и допълнително прикрепени към устието и тялото на съда. Вертикалните три дръжки са богато украсени с флорални мотиви.
В долния им край са допълнени с изображение на сирена с разперени криле. Амфората е открита заедно с цедилка. При реставрацията на предмета отделните части са почистени от различни наслоения, след което е извършена консервация на метала.
Бронзовият шлем от края на VI в.пр.Хр. е открит в некропол при с. Требенище, Охрид, Република Северна Македония. Той е от илирийски тип, оформен от един метален лист, с четвъртит отвор за лицето. Тилната част липсва. Най-вероятно това е погребален бронзов шлем, принадлежал на член от царската фамилия. В миналото шлемът е бил реставриран. Повторната му реставрация има за цел отделните части да бъдат събрани и монтирани към предварително моделираната основа.
Изложбата „Време, материя и дух“ е организирана в партньорство с 20 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи във Враца, Кърджали, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологическият музей „Велики Преслав“, Археологическият музей „Старинен Несебър“, Етнографският и археологически музей Елхово, ОКИ „Музеен център“ – Созопол, Историческият музей „Искра“ – Казанлък, и историческите музеи в Попово, Провадия, Свищов и Средец.

Реализирането на изложбата е свързано с дейността на НАИМ при БАН по програма ИНФРАМАТ, финансирана от Министерството на образованието и науката, и е осъществено с подкрепата на БАН, Министерството на културата и други.
Изложбата „Време, материя и дух: Реставрацията в НАИМ при БАН“ ще бъде отворена за посетители до 18 септември 2022 г.

Свързани статии:

Траките и спортът Документите говорят* И големият победител е… „Кулата“ Където дават криле, за да полетиш