Дзен будизъм, дзенбудизъм или дзен-будизъм

Магдалена АБАДЖИЕВА*

В интернет източници се срещат и трите варианта на изписване: дзен будизъм, дзенбудизъм и дзен-будизъм, и при правилното изписване може да има колебания.
Според установените в Официалния правописен речник на българския език правила (2012, с. 52) сложните съществителни имена, чиито съставки (първата или двете) са от чужд произход и не се употребяват като самостоятелни думи, се пишат слято: джакпот, айскафе, копирайт и др.
Ако съставките от чужд произход са самостоятелни думи, Официалният правописен речник на българския език допуска и слято, и разделно писане (2012, с. 52).
Думата дзен се е наложила като самостоятелна дума в езика ни. В интернет могат да се открият следните примери: Дзен е древна традиция на три азиатски култури; Истината за дзен живее във всеки един от нас и др. Думата дзен е представена и в Речника на българския език със значение ‘будистко учение, възникнало в Китай през VI в. и разпространило се по-късно в Япония’. Заради това e правилно да се пише както дзенбудист, така и дзен будист, но не и дзен-будист. Същото правило трябва да се приложи и за останалите съществителни имена с първа съставка дзен: дзенучение и дзен учение, дзенучител и дзен учител и др.
Наблюденията през последните години показват тенденция за разделно писане на съставни съществителни имена, чиито първи съставки от чужд произход са самостоятелни думи: дзен учител, бинго зала, джаз певец и др. Такъв начин на изписване е и в синхрон с граматичната структура на българския език. Алтернативните описателни варианти също обогатяват възможностите ни за изразяване: учител по дзен, учение за дзен, принципи на дзен, лекция по дзен и др.

*Д-р Магдалена Абаджиева е главен асистент в Института за български език към Българската академия на науките.