Време е за компромиси

Антоанета НАЙДЕНОВА

Живеем във време разделно. Почти всеки българин има собствено мнение за ваксините, за зелените сертификати, за това има ли коронавирус въобще, за тестването на децата, за носенето на маски в училище, да учат ли присъствено, или не… С една дума – за всичко!
Резултатът е, че българските ученици вече трета учебна година трябва да учат онлайн. За качеството на това обучение излязоха анализи, които, меко казано, не са обнадеждаващи. Да не говорим за това как тази поредна принудителна изолация се отразява на психическото им здраве.
Докато в повечето европейски страни присъственото обучение стана приоритет №1. И те успяват да го постигнат чрез ваксиниране на учителите, персонала и големите ученици, също и чрез безплатно тестване на по-малките. И децата им ходят на училище, контактуват със съученици, виждат се с учителите си, както си му е редът.
Защо в другите държави да може, а у нас не? И наистина ли децата са най-важното и най-ценното ни? Ама на дела, а не само на приказки.
Очевидно, растящият брой на заразените и починалите от COVID-19 у нас не е достатъчен, за да промени мнението на някои закоравели антиваксъри. Дори онзиденшният печален рекорд от 243 българи, които загубиха битката с вируса само за едно денонощие, явно не може да ги впечатли. Но може би, ако знаят, че делта вариантът погубва и деца в по-голяма степен от известното досега, ще бъдат по-склонни да се замислят. И да поставят интереса на своите наследници на първо място.
Живеем в условия на война.
И екстремната ситуация изисква извънредни мерки, независимо дали ни харесват, или не. Време е не за разделение, а за обединение и компромиси. В името на здравето и образованието на нашите деца и внуци.