Естер учи нашенчета да тропат български хорá

В неделното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Нидерландия търсят общото между двете държави

Сред най-новите проекти, по които работят децата в час по история, е да влязат в ролята на археолози и да се опитат по находките да разгадаят тайните на „погребението“ в кутия

От тази учебна година децата и учениците на първото създадено в Нидерландия Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ ще провеждат извънкласните си занимания по народни танци под ръководството на холандката Eстер Вилемс.
„След отпадането на ограниченията заради пандемията възобновяваме извънкласните си дейности, като народни танци и пеене, които преди това се водеха от наши учители. Сега имаме щастието да работим с Естер, която е голям почитател на България и изглежда много ентусиазирана – потвърди ръководителят на училището Радостина Шаренкова-Тошкова. – Естер е доста амбициозна и иска да работи с различни групи деца, включително с най-малките – от 4 до 6 години, а също така и с родителите им. Тук са много популярни такива групи, известни като „бебета с майки“. Интересното е, че холандка ще работи за българи. Както знаете, при нас езикът е най-важен, защото децата трябва да говорят на него през цялото време, но Естер говори перфектен български. Завършила е педагогика и хореография в ЮЗУ с отличен успех, а любовта ѝ към България датира още от миналия век.“
Заниманията по пеене пък ще се водят от Таня Марковска – ентусиазирана студентка от Консерваторията в Хага, работила с много български ансамбли и с театрална група „Таласъмче“ в София. Освен Естер и Таня в училището с голямо желание преподават още 11 учители. Всички те са професионалисти, дошли от различни краища на България. Повечето от тях работят нещо друго през седмицата, но в събота са отдадени изцяло на това да създават радост и удоволствие у децата, докато ги учат на български език и история.
През тази учебна година децата в Българското училище са 108, но се очакват още. Бройката е плаваща не само заради коронавируса, а и защото в Нидерландия се отвориха още български училища и някои ученици се преместват в по-близките до тях. Но пък се записват нови. „Има голямо търсене, защото и българите тук се увеличават – за добро или за лошо“, казва Радостина Шаренкова. Тя става директор на училището от този септември, но е учител по история в школото от 2008 г. и познава добре историята и работата му, основателите и предишния му всеотдаен ръководител Ариета Семерджиева.
Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ е първото школо, което отваря врати в Лайден, Нидерландия, преди 15 години – през 2006-а. То е създадено от родолюбиви и ентусиазирани родители в отговор на осъзнатата нужда от систематизирано обучение по роден език за българчетата, които живеят в Нидерландия.
„Навремето основателите са избрали Лайден като своеобразен център между Амстердам, Хага и Ротердам. Преценяват, че там ще е по-удобно за всички българи да водят децата си, тъй като тогава не е имало други български училища в страната – разказва Радостина Шаренкова. – Сега това не е така, в Нидерландия се отвориха още неделни школа, а ние се преместихме в Хага през 2018 г. по логистични причини – успяхме да наемем истинско училище, което да ползваме всяка събота. Това е по-удобно и за децата, и за преподавателите и създава учебна атмосфера, а не е като в кварталните центрове, в които обикновено има и други занимания в почивните дни.“
В училището се използват интересни методи на обучение, съобразени с особеностите на всяка възрастова група и ниво на познания по български език. Имат две подготвителни групи: една за 4 – 5-годишните и втора за децата до 7 г., както и от I до XII клас. Прилагат се модерни и забавни образователни подходи, като се отделя особено внимание на мотивирането на децата чрез групова и самостоятелна работа по проекти, представянето им пред съученици и родители, взаимопомощ и насърчаване на инициативността.
„Опитваме се да минаваме през играта в процеса на обучение, тъй като децата са претоварени – ходят 5 дни в седмицата на английски, френски или холандски училища, а в събота идват при нас. Някои от тях посещават и в неделя училище в джамията, ако са мюсюлмани – обяснява моята събеседничка. – При нас има много различни деца – не само като произход, а и като социален статут. Потенциалът на децата е огромен – идват от всички краища на България, тук също живеят на различни места и учат в различни училища. Това многообразие е голямо, но и много интересно предизвикателство. Затова се опитваме да сме нестандартни и да измисляме забавления за тях, за да върви по-лесно обучението.“
Основната цел, на която са посветени всички занимания – в час и в извънкласните занимания, е да се развива овладяването на езика по всички възможни начини. Затова в един от часовете по БЕЛ през тази учебна година се провеждат дебати, по време на които учениците, разделени на два отбора, трябва да разсъждават какво отдалечава или съответно доближава хората до природата и защо. Учителите непрекъснато се опитват да измислят различни интересни и актуални теми, които да са интересни за децата и да правят връзка между България и Нидерландия. Целта е да се намерят предимствата на това да живеят и да учат в Нидерландия, докато мислят и опознават България, като търсят общото и правят мост между двете държави, за да не се чувстват ощетени, а напротив – да им е комфортно.
„Опитваме се да търсим връзката между настоящето и миналото, да намерим контакта между двете, а не конфликта. Затова не търсим разликите между двете държави, а това, което ги обединява. Не се концентрираме само върху родолюбието и уникалните неща, които предлага България. И така стигаме до това как една холандка – Естер, вече е успяла да намери общото между България и Холандия – вдъхновението“, твърди Радостина Шаренкова.
Тя самата е етнограф по образование, работила е в музей, а сега преподава история. Вдъхновява се от педагогическата работа в музеите и гледа да прилага някои от техните методи, като работата с ръце, с предмети, с мислене, анализ на филми и т.н. Проектно ориентирани са не само дните, но и сроковете и в края на всеки от тях децата трябва да представят изработените от тях неща.
Например по време на урока по история учениците от IV и V клас влизат в ролята на археолози и се опитват да разгадаят тайните на едно „погребение“ в кутия – с пластмасови скелети и различни подръчни играчки. Идеята е в рамките на няколко часа те сами да направят изводите въз основа на това, което намират по находките. И се опитват по наличното да стигнат до извода дали скелетът е на жена, или на мъж, като вземат пред вид факта, че държи скиптър и/или оръжие и е с много погребални дарове: огърлица, монети от три държави – Чехия, Полша и Великобритания, и т.н.
Сред най-успешните проекти от близкото минало е „Музей в куфар“. За него децата трябвало да разровят домашните архиви в Нидерландия и да видят какво са си донесли от България, и след това ги представят. Сред най-забавните открития имало терлици, подправки, рецепти от баби… Проектът се повтаря няколко пъти, защото децата го намират много забавен, правят родословни дървета, представят улиците, на които живеят в България и в Нидерландия, за да намерят общото и различното.

Коя е Естер Вилемс?

Холандката Естер Вилемс от тази учебна година ръководи групите по народни танци в Българското училище „Св.св. Кирил и Методий“ в Хага. От три години е и хореограф на танцов клуб „Зора“ в града.
Тя е първият чужденец, завършил висше образование в български университет по специалност „Фолклор и традиция“. На 23 септември 2021 г. Естер се дипломира успешно с най-висока оценка и вече е бакалавър „Хореограф по български фолклор“ към катедра „Изкуство“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
Естер е запалена от години по българския фолклор, до който се докосва за първи път по време на своето рамково обучение като преподавател на международни танци. Това увлечение я кара често да пътува и да опознава България, за да изучава в детайли бита и традициите на българина. С желание и упоритост покрай любовта си към фолклора Естер научава и български език.
През 1986 г. създава известния детски танцов ансамбъл „Зарове“ за холандски момчета и момичета от 9 до 12 години, които представят българския фолклор из цяла Нидерландия вече 25 години. Участват и в различни фестивали в България.
Между 2015 и
2018 г. преподава в Българското училище „Св. Климент Охридски“ в Айндховен.
Естер е награждавана два пъти от българското Министерство на културата за цялостно развитие, принос и популяризиране на българската култура и традиционен фолклор по света, и особено в Нидерландия.
От много години е в добри отношения с ансамбъл „Тракия“, с чийто хореограф Илиана Божанова са близки приятелки, а покрай обучението си в Благоевград – вече и с професионалния ансамбъл „Пирин“.
За себе си Естер казва, че най-голямото Ӝ удоволствие е да работи с българи и да вижда плода от своя труд на сцената. Често посочва, че макар да няма кръвна връзка с България, се чувства повече българка и носи България в сърцето си.