9/10 от европейците подкрепят науката и технологиите

Тони Маринова

Ново проучване на „Евробарометър“ „Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите“ показва, че 9 от всеки 10 граждани на ЕС смятат, че като цяло, влиянието на науката и технологиите е положително. Гражданите очакват редица технологии, които все още са в процес на разработване, да окажат положително въздействие върху нашия начин на живот през следващите 20 години, като това са по-специално слънчевата енергия – (92% за ЕС и 93% за България), ваксините и борбата с инфекциозните болести (86% за ЕС и 84% за България) и изкуственият интелект (61% за ЕС и 64% за България).
Освен това резултатите показват висок интерес към науката и технологиите (82 %) и желание сред гражданите да научат повече за тях на места като кметства, музеи и библиотеки (54 %). Когато бъдат попитани в кои области научните изследвания и иновациите могат да доведат до промяна, респондентите най-често споменават здравеопазването, медицинските грижи и борбата с изменението на климата. Тези резултати са в съответствие с нарастващия интерес към нови медицински открития, който се е увеличил от 82 % на 86 % от 2010 г. насам.
„Цялостната положителна нагласа към науката и технологиите ни вдъхва увереност, тъй като те са от съществено значение за реагирането спрямо коронавируса, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и редица други неотложни предизвикателства. В същото време, трябва да отговорим на опасенията на гражданите, че ползите от науката и технологиите не са равномерно разпределени. Да обърнем по-голямо внимание на свързаните с пола измерения в съдържанието на научните изследвания и да проучим по какъв начин научните изследвания и иновациите могат да бъдат провеждани при по-активното участие на гражданите и другите заинтересовани страни.“ Това заяви комисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел.
Проучването на „Евробарометър“ разкрива също така предизвикателствата пред научните изследвания и иновациите. Много граждани на ЕС смятат, че науката и технологиите допринасят най-вече за подобряване живота на хората, които вече живеят добре (57 %), и че не се обръща достатъчно внимание на разликите между потребностите на жените и на мъжете (23 %). Повече от половината смятат, че научните работници в Китай (58 %), САЩ (57 %) и Япония (54 %)
имат по-големи успехи от научните работници в ЕС по отношение на откритията. В нивото на научните познания също са налице големи различия между отделните части на обществото.
Гражданите на ЕС имат положително отношение към учените и техните определящи характеристики, като например интелигентност (89 %), надеждност (68 %)
и готовност за сътрудничество (66 %). Повече от две трети (68 %)
считат, че учените следва да участват в политическите дебати, за да се гарантира, че при вземането на решения се вземат предвид научните доказателства.
Повечето граждани на ЕС получават информация за развитието на науката и технологиите от телевизията (63 %), следвана от социалните мрежи онлайн, блоговете (29 %) и онлайн вестниците или печатните вестници (24 %). По-голямата част (85 %) смятат, че интересът на младите хора към науката е от съществено значение за бъдещия просперитет. Освен това повечето респонденти мислят, че участието на лица, които не са част от научните среди, в научните изследвания и иновациите гарантира, че науката и технологиите отговарят на нуждите и ценностите на обществото (61 %).
Почти три четвърти (72 %) от респондентите са на мнение, че правителствата следва да гарантират, че новите технологии носят ползи за всички, а повече от три четвърти (79 %) мислят, че правителствата следва да накарат частните дружества да се борят с изменението на климата.

Най-голямото проучване

Това проучване на „Евробарометър“ е най-голямото до момента в областта на науката и технологиите по отношение броя на участниците – анкетирани са 37 103 граждани от 38 държави (страните членки на ЕС, държавите, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, държавите от ЕАСТ и Обединеното кралство). Проучването е осъществено в периода от 13 април до 10 май 2021 г.
предимно чрез лични разговори. В България са интервюирани 1039 граждани.
Участието на хората, местните общности и гражданското общество ще бъде в центъра на новото Европейско научноизследователско пространство, за да се постигане по-голямо социално въздействие и увеличаване на доверието в науката.
„Хоризонт Европа“ – новата програма на ЕС за научни изследвания и иновации (2021 – 2027 г.), ще засили взаимодействието между науката и обществото.

Къде е България

В края на август от ЕК обявиха, че е постигнато ваксинирането на 70% от възрастното население в ЕС, но има големи разлики в броя на ваксинираните в отделните държави членки.
Според проучване на „Евробарометър“ от февруари 2021 г.
българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС.
Около две трети от българите (62%) изразяват съмнение в безопасността на ваксините поради бързото им разработване. Убеждението, че съществуват дълготрайни странични ефекти от ваксините, които все още не са известни, е нагласа, разпространена в еднаква степен сред българските (65%) и европейските (67%) граждани. Българите (54%) обаче са в по-малка степен склонни да гледат оптимистично на потенциала на ваксините да доведат епидемията докрай, в сравнение с гражданите на ЕС (70%).
По данни на Единния информационен портал към 27 септември т.г. у нас гражданите със завършен ваксинационен цикъл са 1 309 135 души, което прави около 20% от населението.

За повече информация отвори тук