Природните бедствия, социално-икономическите неравенства на регионите, промените в природната среда, предизвикани от човешката дейност, биологичното разнообразие и остойностяването на природния капитал и екосистемните услуги. Това са някои от темите на научния форум, който събра във Варна учени от четири континента.
„Целта е да представим резултати от нашите изследвания и да потърсим възможности за сътрудничество в областта на науките за Земята, както и тяхното по-активно популяризиране в обществото. Очакваме нашата дейност да допринесе за по-безопасното и устойчиво бъдеще на човечеството“, сподели проф. Боян Кулов от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, и.д. главен редактор на научното списание „Обучение по природни науки и върхови технологии“ на Национално издателство „Аз-буки“.
Семинарът се организира в навечерието на конгреса на Международния географски съюз. Част е от дейностите, изпълнявани от 22 университети и научни институти по Националната научна програма за опазване на околната среда. Обект на дебатите са фундаменталните и приложните аспекти на защитата на обществото от неблагоприятни природни явления, осигуряване на информация, споделяне на наличните бази данни и включването на всички слоеве на обществото в решаването на настоящи и бъдещи проблеми и посрещане на глобалните природни предизвикателства.
Между 2,5 и 11% от общия брой на смъртните случаи през последните години се дължат на замърсяването на въздуха, обясниха учени от Географския институт. Редица параметри на атмосферата в близост до земната повърхност – химичен състав, температура, влажност, радиация, скорост на вятъра, налягане и други, формират биоклиматичните характеристики на средата, обитавана от човека, и влияят върху качеството на живота.
Пандемията, причинена от COVID-19, засегна сериозно транспорта и туризма, сочат в проучването си учени от Института по география на Румънската академия. Особено значимо е въздействието върху малкия бизнес, както и върху нагласите за туристически пътувания. Като цяло, хората са ограничили пътуванията, пътували са по-малко, а много от тях са заменили международните почивки с такива в страната си, сочи проучването.
Въпреки разнообразните мероприятия и усилията, положени от държавата и Общината през последните десетилетия, жителите на София продължават да бъдат изложени на високи нива на прахови частици и други замърсители на въздуха. Чрез разработен от учени от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ модел с висока разделителна способност са установени четири основни източника на емисии – битово отопление, транспорт, пътища, промишленост. По-нататъшната цел на изследователите е да се оцени техният принос за замърсяването на въздуха и качеството на живот в София. Този тип моделиране представлява инструмент за оценка на влиянието на всеки такъв източник и позволява да се симулират различни сценарии за бъдещо намаляване на емисиите в столицата и страната.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
