Дом на знанието в Берковския Балкан

Сто и седемдесет деца, 23-ма педагози. Последните години все повече се увеличава броят
на учениците със специални образователни потребности. За работа с тях е назначен ресурсен учител, а по проект 1. ОУ „Никола Вапцаров“ в Берковица кандидатства и от 1 август част от екипа става щатен психолог. „Не мога да не съм благодарна на Министерството на образованието и науката, че дава възможност да назначим такива специалисти извън училищния бюджет“, казва директорката Катя Георгиева. Досега училището е ползвало специалисти от Центъра за подкрепа за личностно развитие в Берковица.
Прекрачвам прага на училището в последните дни на юни. Коридори, стаи, физкултурен салон са пълни с деца. Едни са там заради занимания по интереси (училището разполага със 100-годишни станове, на които учениците с удоволствие се учат да тъкат прочутата чипровска килимарска шарка). Други наваксват пропуснатото по време на онлайн обучението. Седмокласниците все още продължават заниманията по учебната програма, макар че изпитните вълнения са зад гърба им.
Първо основно училище „Никола Вапцаров“ се намира в края на Берковица. Природата, ремонтираната и изключително добре поддържана сграда, великолепният парк – направо климатично училище. За тези, които не са се срещали с този тип училища, ще кажа, че става дума за школа в изключително благоприятни от климатична гледна точка места в България, където целогодишно живееха и се учеха деца с тежки алергии например. На берковското школо обаче липсва нещо, за да влезе в тази категория (впрочем тя вече не съществува) – това е състоянието на физкултурния салон. Директор и учители са се хванали за главата, защото проблемът не е в една нова боя, а е някъде там долу, на няколко етажа под земята, в някогашното бомбоубежище. На повърхността постоянно избива влага, тя ражда мухъл… Вгледат ли се специалистите от ХЕИ, учениците направо си остават без физкултурен салон. И това е голямата болка на екипа, начело с директорката Катя Георгиева.
А иначе този екип има с какво да се гордее. Дори заради това, че 1. ОУ „Никола Вапцаров“ е едно от трите училища в област Монтана със спечелен проект за изграждане на STEM кабинети. Разбира се, всеки успех си има своята предистория, но за това – после.
Доволни ли са учителите от тазгодишните резултати на четвъртокласниците. „Втори сме след най-доброто училище в областта – 4. ОУ „Иван Вазов“ в Монтана“, казва Катя Георгиева. Но тя има и сериозна забележка. Макар и в начален етап, един национален изпит трябва да е истински изпит. Само че квесторите тази година са самите учители на децата, а не от други училища.
„Има колеги, които си позволяват да подсказват на децата.
И на съвещанията през септември, когато отчитаме резултатите от предходната година и чертаем задачите за новата, ми се е случвало пред нас да излезе училище, което всички познаваме и знаем какво е нивото. Затова препоръката ми е – смяна на квесторите като на истинско национално външно оценяване. Иначе кого заблуждаваме – себе си или децата. Резултатът не е адекватен, а за обективен отговор на въпроса – да не говорим. Да не говорим и за примера, който даваме на децата“, коментира директорката. Категорична е, че външното оценяване в IV клас е абсолютно необходимо и място за спор няма. „И ученикът, и учителят, и родителят трябва да знаят кой колко е научил. В края на един етап е времето да теглим чертата и да си направим изводите.
И на следващия етап да стъпим на това, което знаем и което сме пропуснали да научим. Оттам – да попълним пропуските, а със знаещите и можещите да продължим да работим и надграждаме“, категорична е Катя Георгиева.
Но към анализа, което всяко училище прави, е необходимо да се прибавят и такива на регионално и национално ниво. „Поисках да ми дадат статистика за това как намалява броят на децата за последните 10 години, и се оказа, че това е трудно и на РУО, и на общината. От 10 години не променяме броя на учениците, а тази година е първата, в която той пада с 5. Интересно ми е какво се случва. 1. ОУ е в края на Берковица. Въпреки това броят на децата е като в централното и средищното училище. Това означава, че родителите ни гласуват доверие – висок атестат за труда ни“, продължава директорката.
А накъде след VII клас. Тазгодишният випуск не прави изключение – Лесотехническата професионална гимназия в Берковица, Езиковата и Природо-математическата в Монтана. Един седмокласник е избрал да продължи в Спортното в областния град.
Катя Георгиева има и своите бележки за партньорството с Регионалното управление на образованието и Община Берковица. Контролът, който уж упражняват, е по документи, но какво се случва зад стените на красивата сграда, не е въпрос от особена важност за контролиращите. И пример – училището печели STEM проект. Търсят се още 20 000 лв., за да бъде центърът готов да приеме малките любопитковци. Бюджетът на училището не може да посрещне подобен разход. А местната власт предлага… безлихвен заем.
Задължително трябва да се уточни, че проектът е изключително качествен, не стъпва, както се казва, на гола поляна, но училището според броя на учениците ще получи 50 000 лв.
„Те не стигат, за да се развие един истински STEM център и като среда, и като оборудване“, пояснява директорката. Новата придобивка е надграждащо звено. Малките изследователи в
1. ОУ имат свой клуб и специално изградено място за занимания в областта на природните науки. Преди две години, отново на проектен принцип, училището е изградило природен център.
В него си подават ръка природните науки и малките изследователи. Тук е мястото да се уточни, че берковското училище има богат проектен опит. Но не свършва само с писане, след него следват защити на различни нива. Както е казал Николай Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. Е, става ясно, че в 1. ОУ го искат, защото знаят, че го могат, и в края на краищата ще го направят.
Затруднението със средствата за STEM центъра е дошло от провалените благотворителни акции, планирани с цел да се съберат недостигащите пари. Причината е ясна – COVID пандемията и строгите санитарни правила.
С новия STEM проект природният център ще се надгради с работилница по инженерни науки и математика. Но когато говорим за основно училище, възниква въпросът – за какви инженерни науки може да става дума. Оказва се, че само дни след нашата среща на децата от ОУ „Никола Вапцаров“ ще гостуват архитект, строителен инженер, лекар, готвач. „В рамките на часовете за кариерно ориентиране ще строим къщички. Иска ни се знанията, които придобиват нашите деца в класните стаи и кабинетите, да ги прилагат на практика“, пояснява директорката и показва богатия набор от „строителни материали“, от които децата ще построят първите си сгради. Но преди това, разбира се, ще развихрят въображението си върху своите архитектурни проекти.
В рамките на инженерната мисъл ще изчисляват здравината на конструкциите. А после ще дойдат „инвеститорите“, които ще изчислят колко ще струва строителството. „В STEM центъра ще прилагаме всичко научено в часовете по природни науки, и най-вече по физика и математика – обобщава Катя Георгиева. – С нашите проекти променяме средата, после и начина на обучение и най-накрая мисленето на децата. Българското училище трудно се променя. Класно-урочната система може да се види в 90% от класните стаи. А по света тя отдавна е изчезнала. Посещенията ни по „Еразъм+“ например ни разкриват други неща. Искаме да пренесем наученото и в нашите класни стаи, да променим образованието.“
Ако директорката го иска, дали на същото мнение са колегите ѝ. „Трудно ще кажа, че всички го искаме. Но в продължение на три години вървим стъпка по стъпка и си мисля, че от новата учебна година всички ще се включат активно.“ Промяната според нея започва най-лесно от младите учители. Особено ако те имат сериозна, научна подготовка. И макар че практиката не им е силна страна, с подкрепата на „врелите и кипелите“ в училищния живот педагози нещата бързо си идват на мястото. И още едно наблюдение, полезно за тези, които чертаят политиките в средното образование – досега завършващите средно образование със среден и добър успех са се насочвали към учителските професии. „Сега се надявам, при по-високите заплати и подкрепата, които студентите бъдещи педагози получават от държавата, към учителската професия да се насочат отличниците“, споделя Катя Георгиева.

Свързани статии:

Лятна школа в Музея на Смолян Наши студенти решават международен търговски спор Иновациите, облечени в закон Пълен обхват на 4-годишните