Българската Мария Кюри

Ясемин Садък – IX клас, III място
ЕГ „Христо Ботев“ – Кърджали
Научен ръководител – Катя Славова

Преди точно 6 години гледах научнопопулярен филм за Чернобил, за една стряскаща експлозия, която причинява много щети. В началото изобщо не разбирах за какво се говори, но пък ми беше много интересно и гледах филма няколко пъти. Разказвах на всички мои приятели, но като че ли те не разбираха какво ме вълнува толкова. Тогава за първи път усетих, че всъщност тези невидими лъчения ме интересуват и искам да зная повече за тях. Със сигурност ще си кажете, че преувеличавам. Но повярвайте ми и аз не знаех как се случваше това.
Прекарвах времето си в училищната библиотека между енциклопедиите. Търсех всичко, свързано с ядрената физика, а бях едва десетгодишна. Дълго си мислех дали не мога да се занимавам с нещо, свързано с ядрена физика. Ама какво точно… не съм чувала никоя от приятелките ми да си мечтае за нещо подобно. Е, детска мечта, сигурно ще отмине…
Не след дълго ми попадна книгата за професор д-р Елисавета Карамихайлова, която е първият български ядрен физик. Не може да бъде! Български учен, жена! Ядрен физик! Част от екипа за научни изследвания на Кавендишката лаборатория, чийто директор по това време е самият Ръдърфорд. През 1931 г. автор на научна статия заедно с Мариета Блау за „тайнствено“ лъчение за неизвестните тогава неутрони, за които чак през 1935 г.
Чадуик получава Нобелова награда.
И както много по-късно Янис Поточник – еврокомисар по науката и изследванията, казва: „България има една жена, на която трябва да благодари за влизането си в ексклузивния клуб на експерименталната ядрена физика. Елисавета Карамихайлова беше член на ядрото на групата от пионерската генерация на жените ядрени физици, която включва Мария Кюри и Лизе Майтнер.“
Такива велики изследователи заслужават да познаваме техните дела. Затова реших да посветя своето есе на професор д-р Елисавета Карамихайлова, за която моите съученици не са чували. Тя за мен е българската Мария Кюри. Жената учен не успява да съчетае изследователската си работа със семейство и майчинство, но оставя българска следа в ядрената физика. Пренася в България наученото във Виена и Кеймбридж. Обособява и ръководи в Софийския университет Катедра по атомна физика, чете лекции по спектрален анализ, луминесценция, радиоактивност, космически лъчи и ядрена физика. Предоставя научната си апаратура – броячи и йонизационни камери, на Университета в София. Нещо повече – професор Карамихайлова завещава имуществото, научното си наследство и дори тялото си на Българската академия на науката!
Първата жена ядрен физик в България е пример и причина да не се отказвам от мечтите си.
В живота всеки миг е момент, който не се връща. Независимо какво се случва, човек винаги трябва да намери сили да продължава напред към своето бъдеще, както е направила професор Елисавета Карамихайлова. Нейната мечта е да бъде полезна за българската наука. По пътя към осъществяването ú тя среща много трудности и хора, които критикуват делата ú. Дори е смятана за неблагонадеждна. Но тя стои изправена при всичките критики и несполуки, които я правят по силна и борбена. Въпреки че преди завръщането си в България е била утвърден учен, част от научния елит на Европа, това не я прави велика, надменна и не ú дава предимства, а напротив – оказва се голяма пречка за нейната реализация в родината.

*Есетата се публикуват
със съкращения. Заглавията
са на редакцията