Европейската студентска карта става факт до 2024-та

Очакват от университетските алианси да се отворят към нови партньорства и да предложат промени във висшето образование

Увеличават се възможностите за европейско финансиране на висшето образование

Бюджетът на „Еразъм+“ е увеличен до 26 млрд. евро и амбицията ми е в следващите 7 години 10 млн. европейци да се възползват от Програмата – толкова, колкото са се възползвали от нейното създаване през 1987 г. досега, последните 30 г.
По отношение на програмата „Хоризонт Европа“ също имаме 30% увеличение на бюджета до 95,5 млрд. евро, което я превръща в най-мащабната в света публична програма за наука и иновации“, каза Мария Габриел.
Идеята е чрез „Еразъм+“ да бъде трансформирана системата на висшето образование в Европа. Предложението как да стане това, ще бъде подготвено до края на 2021 г., така че в следващите няколко месеца заинтересованите страни могат да дават своите конкретни идеи за това какво още трябва да се промени.
„Днес повече от всякога е ясно, че един университет не може да се справи сам с предизвикателствата. Необходимо е да има международно сътрудничество, да има свързаност и иновации – заяви Мария Габриел. – Една от водещите инициативи в това предложение ще бъдат европейските университетски алианси – те са 41 с 280 университета и са ангажирани в рамките на 3 години да предложат решения, които ще ги превърнат в европейски университети на бъдещето. Алиансите имат много конкретни задачи. От тях се очаква след 3 години, когато приключат първите пилотни проекти, да дадат повече яснота по отношение на автоматичното признаване на дипломите, както и за интероперативността – какво ще представляват т.нар. интеруниверситетски кампуси, които се очаква да имат коренно различен подход, насочен към решаване на различни предизвикателства. Едни от тях са се насочили към здравеопазването, други – към климатичните промени, трети – към социалните, хуманитарните или икономическите науки. За нас това е тестова инициатива, която ще позволи да видим как трябва да изглеждат европейските университети на бъдещето.“
„ИУ – Варна, не е член на такъв алианс, но скоро смятам да предложа на съществуващите алианси да бъдат отворени към нови партньори“, добави българският еврокомисар. Тя посъветва Варненския университет да проучи и избере алианса, чиито цели са най-близки до неговите и кореспондират с опита и визията му за бъдещето. Но и призна, че е наясно, че за съжаление, част от университетските мрежи нямат никакво намерение да приемат нови партньори. Затова ѝ предстои да направи обща среща с тях, на която ясно да заяви, че алиансите са 41 с 280 университета, но общият брой на висшите училища в Европа е 5000. Мария Габриел бе категорична, че по никакъв начин не трябва да се допуска с общоевропейска инициатива да се поддържа възникващото вече напрежение за университети от първа и втора категория. Затова тя ще се обърне към алиансите да бъдат отворени към нови партньори, за да могат и други университети да се възползват от инициативата. За да се постигне устойчивост във финансирането на този модел, ще трябва да има оценка с ясни индикатори на свършеното от сега съществуващите алианси за 3 години, за да се реши кои от тях ще продължат да съществуват, и едва тогава да се пристъпи към обявяването на покана за нови алианси.
„Намирането на устойчив работещ модел е свързано и с националните стратегии на държавите членки по Плана за възстановяване, за да се постигне синхрон и с други структурни фондове и програми на ЕС, които позволяват по-адекватно финансиране за нуждите на европейските университетски алианси. Някои държави членки са предвидили финансиране за тях в своите национални стратегии, следим ги и след края на април, когато ще са окончателно готови, ще излезем с предложение“, подчерта Мария Габриел.
Друга новост по „Еразъм+“ е, че Програмата ще бъде по-приобщаваща и отворена, защото досега в нея са се включили едва 3% от студентите. Заради уроците от кризата ще бъдат въведени нови форми на смесена мобилност, която ще комбинира онлайн сътрудничество и физическа мобилност. Така тя ще стане по-достъпна и за по-малки организации и партньорства с по-опростени процедури.
„На разположение на младите хора вече има мобилно приложение по „Еразъм+“, което стартира през януари, но неговата пълна версия ще заработи от септември 2021 г. – каза Мария Габриел. – С него ще направим така, че и европейската студентска карта, по която сме напреднали много, да стане факт до 2024 г. Нашата цел е до 2022 г. всички университети от европейските алианси да разполагат с нея. Вече имаме сериозен брой университети, които са се ангажирали с тази инициатива.“
Новост са и т.нар. зелен и син „Еразъм“. Програмата „Зелен Еразъм“ ще бъде подходяща за младите хора, които се интересуват от темата за екологичния преход и климатичните промени. Той ще насърчава екологосъобразния транспорт и прилагането на екологични практики. „Син Еразъм“ пък е насочена към развиване на умения и компетентности и изпълнение на проекти, които са свързани с опазването на морета, крайбрежни и вътрешни води.
Приоритет са и цифровите умения в рамките на „Еразъм+“ и ще бъде продължена програмата за цифровите стажове по нея. Окуражава се сътрудничеството между университетите, иноваторите от частния сектор, бизнеса и научните институти. Младите хора имат нужда да подобряват цифровите си умения, и сега използват основно 3 онлайн платформи, но нито една от тях не е европейска, което е недопустимо, подчерта Мария Габриел. Тя добави, че нейният екип ще направи анализ до юни, за да идентифицира пречките пред създаването на такава платформа, чрез която да има безплатен достъп до качествени сертифицирани онлайн продукти. Защото 110 млн. европейци имат право на такава платформа. Още повече че кризата показа, че от подобряване на цифровите умения се нуждаят и преподавателите, и професорите. „Затова продължаваме да работим с университетите и в посока признаване на т.нар. микрокредити – каза още Мария Габриел. – Чрез тях ще се валидират придобитите умения от малките онлайн курсове, които ни позволяват да се преквалифицираме, да трупаме допълнителен опит. Вече сме доста напреднали и до края на годината ще приемем европейска рамка за микросертифициране.“

Новости по „Хоризонт Европа“

Добрата новина по програма „Хоризонт Европа“ е, че тя има тройно увеличен бюджет, насочен към 13-те страни от Централна и Източна Европа, и те трябва да бъдат още по-активни по нея, информира българският еврокомисар Мария Габриел. Тя добави, че са предвидени специални мерки за присъединяване към вече съществуващи консорциуми и финансов механизъм за изграждане на капацитет, който да позволи подготвянето на качествени предложения.
Програмата „Хоризонт Европа“ има 3 стълба.
В първия е подкрепата за фундаменталната наука, за науката на границите на познанието. Тук роля имат ключови програми като „Мария Склодовска-Кюри“ и Европейският научноизследователски съвет. Във втория стълб на Програмата са партньорствата и вече е публикувана покана за първите 10 партньорства. Публично-частните партньорствата ще бъдат драстично намалени от 120 на 49 с ясното послание, че се очаква въздействие и постоянно взаимодействие между университетите, иноваторите и учените. Неслучайно в рамките на Европейското научноизследователско пространство една от новостите е изготвянето на общи технологични карти между бизнеса и академичния свят. Още в началото на процеса ще бъдат дефинирани целите, които ще бъдат подкрепени в рамките на сътрудничеството.
Новост във втория стълб на Програмата са и мисиите по 5 теми: мисия за борба с рака, за адаптация към климатичните промени, за опазване на водите, моретата, крайбрежните и вътрешните води, за климатично неутрални и интелигентни градове и за опазване на почвите, свързани със земеделието и качеството на храните. Мисиите няма да бъдат финансирани само и единствено от програма „Хоризонт Европа“ – по тях работят 8 комисари, за да се постигне взаимодействие между програмите и да се постигнат резултати. Сега се дефинират първите действия, които ще бъдат предприети по тези мисии, и това ще стане до юни 2021 г.
Към третия стълб от 18 март заработи официално Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) за периода 2021 – 2027 г. с бюджет от 10 млрд. евро, за да може да оказва повече бърза и навременна подкрепа. Оттук нататък предложенията за финансиране от ЕСИ могат да стават по всяко време и няма да са обвързани с отваряне на покани и определен брой месеци за кандидатстване, както е при другите структурни фондове, обясни Мария Габриел. ЕСИ е отворен и към индивидуални научни изследователи, и към институции.
В рамките на третия стълб ЕСИ ще се допълва от Европейския институт за иновации и технологии (EИT), който предвижда специална програма, насочена към висшето образование. Мисиите и партньорствата също са възможност за участие на академичните среди.
Обхватът на знания и иновации на ЕИТ, чийто бюджет е 3 млрд. евро, ще бъде с много силно образователно измерение. Ще има и нова инициатива – регионална схема, насочена към 13-те държави от Централна и Източна Европа на ЕС, която да обединява образование, наука и иновации. Ще има и специална програма с бюджет от 400 млн. евро, насочена към висшето образование.