Свърши „горивото“ на масовизацията на висшето

Да се наблюдава как корифеи в медицината оперират, е истински шанс за професионалното израстване
на бъдещите лекари

За десета поредна година МОН представя резултатите от годишната рейтингова оценка на състоянието на висшето образование у нас – 2020 г.
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от дирекция „Висше образование“ и позволява всеки да сравни 52 държавни и частни висши училища, които предлагат стотици специалности в 52 професионални направления.
Кои са новите моменти на тазгодишната Рейтингова система. За първи път се използват индикатори за свързаност, а именно какво е партньорството на българските висши училища с тези в чужбина. Има индикатори за брой на съвместните програми с чуждестранни университети или с такива, акредитирани в чужбина. У нас 23 висши училища предлагат 88 такива програми и в тях миналата година са се обучавали 3400 студенти. Те освен българска диплома получават и чуждестранна.
„В началото на 90-те години на миналия век системата на висшето образование у нас приема 30% от завършващите средно образование“, направи кратка ретроспекция на случващото се през последните три десетилетия министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Пак тогава у нас се налага краен модел на академично самоуправ-
ление с масовизация и либерализация на приема (през 2014 г. студенти стават 80% от завършващите средно образование) и финансиране според пазарното търсене от страна на студентите, в повечето случаи нерационално. Резултатите – създават се 14 частни висши училища. Държавните ВУ остават 38 (както преди 90-а година), но създават 100 нови професионални направления. С други думи „обраснаха“ профилно най-вече в областта на правните, социалните и стопанските науки – реакция на избуялото нерационално търсене от страна на кандидат-студентите. Целта е – придобиване на диплома за висше образование, а не на знания, компетентности и реализация.
„След 2015 г. вече говорим за провеждане на политики за развитие на системата, а не за финансиране на пазарно търсене на висше образование“, припомни министър Вълчев. Започва се от преструктурирането на приема благодарение на резултатите от Рейтинговата система (най-вече обективните резултати за научна дейност и реализация) и акредитацията. „2013 г. стартирахме преструктурирането на финансирането и на приема. Резултатът е отразен в Рейтинговата система 2020“, коментира Красимир Вълчев. Но тези тенденции са за студентите I курс и ще се отразят на общата маса на студентите тепърва, след 5 години.
Примери за преструктуриране на приема са професионалните направления: в „Икономика“ за 5 години той е намален със 72%, в „Администрация и управление“ – със 77%, „Обществени комуникации и информационни науки“ – 58%, „Политически науки“ – 63%, и т.н. Общото намаление на приема в резултат на преструктурирането е от 58 000 на 38 000
души (включително с „магистър“ след „бакалавър“). Само за година в УНСС приемът е намален два пъти, а това означава истински конкурс и прием на по-добри и по-мотивирани студенти.
„За съжаление обаче, последните години не успяваме да възстановим приема в инженерните науки. Добрата новина е, че при намаляващ брой кандидат-студенти (и заради демографските проблеми) приемът в педагогическите науки се запазва“, коментира министър Вълчев. Той е убеден, че резултатите ще бъдат още по-видими следващите години в резултат на политиките, които държавата провежда. А висшите училища ще насочат усилията си към силните си професионални направления. Някои вече се активизират в усилията си за правене на наука. Това се отразява в Рейтинговата система 2020. Тя показва двойно увеличаване на цитируемостта и на научната дейност.
Кои са стратегическите цели и задачи за следващите години – свързаност (5 български ВУ от тази година са в европейски университетски мрежи); интегрални знания най-вече в бакалавърските програми; репутация и оценка на качеството на обарзованието, което предлагат университетите. „Няма място за конкуренция на базата на занижени изисквания. Ако искат и гонят качество, преподавателите трябва да са взискателни към студентите“, категоричен е министър Вълчев.
Той коментира и възможен изход от това да имаме студенти по медицина, но да няма лекари. Ще бъде предложен механизъм на договор между студентите, висшите училища и работодателите, като държавата ще финансира обучението на бъдещите лекари и специалисти по здравни грижи. Това ще се случи от академичната 2021/2022 г.