Проф. д-р Бойка Мирчева, директор на Кирило-Методиевския научен център – БАН: България винаги е защитавала делото на Кирил и Методий

Интервюто взе Татяна ДИКОВА

Проф. Мирчева, ръководите единствения в света научен център, чийто изследователски екип в тематичните си проучвания обхваща всички аспекти на Кирило-Методиевото дело.
– За разлика от сродни институти в страната и в странство, които проучват отделни страни от кирилометодиевистиката, КМНЦ разглежда проблемите комплексно, прилагайки едновременно езиковедски, литературоведски, текстологически, изкуствоведски, палеографски, културно-исторически подход.
Сътрудничим си с широк кръг български и чуждестранни специалисти и институции, публикуваме техни приноси в списанието Palaeobulgarica и поредицата „Кирило-Методиевски студии“. По този начин на практика КМНЦ става координатор на научните изследвания в областта на кирилометодиевистиката. Като се започне от самото начало на славянската писменост и периода, който предшества създаването – исторически факти, писмени системи, минава се през изворите за делото на Кирил и Методий – от най-ранните от ІХ – Х в. до най-късните, до края на XIV век. По-нататък започва кирилометодиевската традиция, която се проявява в България, в Европа и Русия до средата на XX век. Що се отнася до периода след това, необходимо е „технологично“ време, за да могат да бъдат осмислени правилно събитията.
Но традицията съществува и продължава във всичките си форми, видоизменя се, проявяват се нови аспекти съобразно съответните национални идеи и идеали. И със сигурност можем да кажем, че Кирил и Методий не са само наши. Те са и на чехите, словаците, сърбите, руснаците, те принадлежат на Европа. И в цялото си историческо развитие тези образи получават своята национална окраска в съответствие с географски, политически, времеви особености и носят различен смисъл за отделните общности, които поставят в основите на собствената си култура и идентичност делото на Светите братя.

– Но то не „поражда“ ли в известен смисъл и ревност?
– Можете да сте сигурна в това. Станахме свидетели, и то на 24 май, на изложба, която повдигна немалко
въпроси. Впрочем те винаги са съществували и от време на време излизат на повърхността с апетити за „приватизацията“ на делото на Кирил и Методий. При това България много често е най-ощетената. Обикновено тази „приватизация“ е за сметка на всичко, което България дава като запазване, развитие и разпространение на славянската писменост, култура и литература.
Най-лесно е да бъдем заобиколени. Заобикалят ни, защото знаят какво представляваме, какво можем и какво сме. Затова се налага да ни заобиколят, а не да ни подминат. Ние сме им на пътя.

– Достатъчни ли са силите на КМНЦ и получава ли подкрепа от държавата, за да устои?
– С подкрепата на държавата и оценката, която тя дава на нашите усилия, Кирило-Методиевският научен център запази самостоятелността си, но за сметка на статута си. Към момента нямаме представител в Общото събрание на БАН, нямаме самостоятелен научен съвет. С други думи, не получаваме това, което имат другите институти.
Но от друга страна, научният ни потенциал (благодарение на политиката на Центъра от години) постепенно се разраства като научен капацитет и в момента отговаряме на всички условия за научен център със самостоятелен научен съвет. Подали сме документи към Президиума на БАН да бъде одобрена промяната.

– Това ли е сред първите Ви задачи като директор на КМНЦ?
– Като директор, продължавам политиката на проф. Славия Бърлиева. В това отношение сме напълно единодушни и последователните ни стъпки са с цел възстановяване на статута на Центъра.

– По какви програми и по какви проекти работите в момента?
– Целият екип, заедно с администрацията сме 30 души. Сред нас са и учени от други държави – Италия и Полша. Работим по Национална интердисциплинарна изследователска е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH.
Изпълняваме мащабен проект в рамките на Центъра за върхови постижения „Нас-
ледство Бг“. Работим по Националната научна програма „Културноисторическо нас-
ледство, национална памет и обществено развитие“
(КИННПОР) (2018 – 2020). Имаме договори с други структури в Европа, работим по проекти с ФНИ. Такъв например е проектът, който ръководи колегата доц. Марко Скарпа в рамките на конкурса за двустранно сътрудничество с Русия.

– Ще ви видим ли като част от големите европейски научни програми?
– Част сме от голяма изследователска група, която подготвя проект за културните маршрути на Европа – „Пътят на Кирил и Методий“. Признанието дойде през лятото. На
13 юли 2020 г. Кирило-Методиевският научен център при БАН, член на Центъра за върхови постижение „Наследство.БГ“,
бе приет за пълноправен участник в Асоциацията за Европейски културен маршрут „Св.св. Кирил и Методий“, учредена в гр. Злин, Чехия.
Основна цел на Асоциацията е обединяването на усилията на научните и образователните организации, местните и националните власти, бизнеса и културния сектор за сертифициране на Европейски културен маршрут „Св.св. Кирил и Методий“ от Европейския институт за културните маршрути в Люксембург.
Културните маршрути на Съвета на Европа са транснационални мрежи, функциониращи като канали за междукултурен диалог и насърчаване на познанието и устойчивото развитие на регионите. Сертификатът „Европейски културен маршрут“ е гаранция за качество.
А приемането на КМНЦ за пълноправен член на Асоциацията мотивира учените от Центъра, участници в екипа на „Наследство.БГ“ да продължават своите усилия, за да докажат водещата позиция на България в изследването на Кирило-Методиевото наследство.
Искрено се надявам проектът да спечели и „Пътят на Кирил и Методий“ да получи ранга на културен маршрут на Европа. Така ще изпълним дълга си към едно велико дело.

– Отдалечавайки се от времето на техните дела, това намалява ли значението им?
– Ни най-малко. Нещо повече, благодарение на усилията на България това дело винаги е защитавано. Нашата писменост и културно наследство са защитавани на различни нива – от политици, общественици, интелектуалци, от изпълнителна власт, дипломати. Но днес, повече от всякога, в една сложна политическа обстановка сме изправени пред необходимостта да защитим максимално самостоятелността на България и на Кирило-Методиевото дело като българско достояние.

Науката срещу подмяната

170-годишен архитектурен паметник на България оживява като международна изследователска виртуална лаборатория. Задачата e да се превърне в изследователска структура на най-значимия център за изучаване, опазване и разпространение на наследството на съпокровителите на Европа – светите братя Кирил и Методий. Иновативният изследователски и обучителен инструмент „Кирилометодикон“ се разработва в Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките като част от Проекта. Финансира се от ОПНОИР чрез един от най-мащабните и интердисциплинарни проекти за центрове за върхови постижения – „Наследство.БГ“.
„Изградихме физическата основа на един виртуален клъстер. Целта ни е той да стане изследователска инфраструктура за популяризиране на научните ни постижения и нашата основна кирилометодиeвска традиция като част от европейското културно пространство –коментира координаторът на Проекта от страна на КМНЦ проф. Славия Бърлиева. – В новия век и съвременния свят тази идея е твърде привлекателна, изключително универсална и демократична, съвпада с ценностите на съвременна Европа. И това нерядко я прави обект на необосновани домогвания.“
Научната инфраструктура ще предоставя материали, илюстриращи историческата истина за кирилометодиевската традиция, за третата графична система в съвременна Европа и за дълговечните ѝ корени, които са тук, в България.
Виртуалният клъстер „Кирилометодикон“ е огромна платформа, която ще представя цялото знание по кирилометодиевистика, разделено на слотове, подходящи за различни видове потребители. Започва се с най-малките, които ще се радват на първите написани от тях кирилски букви. В адекватен формат ще има материали за всички училищни и университетски образователни степени, съобразени с интересите на младите хора.
„Основната цел на КМНЦ като научноизследователска институция, е да подготвяме докторанти. Затова разработваме първата интегрална програма по кирилометодиевистика, която ще може да поставя акценти от изследователските полета на всички хуманитарни и много обществени дисциплини. Това е голямото предизвикателство“, коментира проф. Бърлиева. Изрично подчертава, че във виртуалния клъстер „Кирилометодикон“ ще има слот, който да се ползва от изпълнителната и местната власт, културни институции, законодателство, за да се опази от неистини и подмяна това изключително наследство.
„Кирилометодикон“ се дължи изцяло на проф. Славия Бърлиева, събира в една цялостната картина най-важните проекти по ОПНОИР“, коментира директорът на Кирило-Методиевския научен център към БАН проф. д-р Бойка Мирчева. Според нея програмата на новото звено е изключително широка, с огромни възможности за обучаване – от ученическа възраст, студенти до докторанти и специализанти. Многоаспектна, от образователен проект, който се подготвя в КМНЦ и обхваща учениците от V до XII клас, специална докторска програма по кирилометодиевистика в рамките на „Наследство.Бг“ и като една обща програма. „Делото на Кирил и Методий и техните ученици трябва да бъде гледано и изучавано от всички страни, за да има правилна оценка на събития, факти, наследство“, подчертава проф. Мирчева.

Свързани статии:

Интернетът в България тръгва от зала 207 Преподавателят е този, който разкрива таланта на детето Д-р ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители: Време е и директорите да изпълняват задълженията си в рамките на мандатността Ваня Грашкина – изпълнителен директор на Националния център за информация и документация: Наукометричните данни показват кой кой е в науката