10 наши ученици ще мерят знания по астрофизика

От 25 до 27 септември ще се проведе Международната олимпиада по астрономия и астрофизика, която тази година ще бъде онлайн. „Това дава възможност всяка страна да участва с двойно повече състезатели“, обяснява за „Аз-буки“ Никола Каравасилев от Физическия факултет на СУ и редактор на научното списание „Химия. Природните науки в образованието“ на Национално издателство „Аз-буки“. Той е един от ръководителите на българския национален отбор заедно със своите колеги Захари Дончев и Александър Куртенков от Института по астрономия към БАН, както и доц. Ева Божурова, астроном от Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – Варна.
Участниците в нашия национален отбор са Александър Проданов от ПМГ – Казанлък, Васил Николов от Първа частна математическа гимназия – София, Явор Йорданов от НПМГ – София, Калина Георгиева, Тервел Стоянов и Маргулан Исмолдаев от Математическата гимназия във Варна, Георги Апостолов от Математическата гимназия – Бургас, Иван Мирчев Попов от ПМГ „Яне Сандански“ – Гоце Делчев, и Константин Кръстев и Деян Янков от ПМГ – Бургас.
„Повечето участници са от Варна, Бургас и София, тъй като в тези градове са най-изявените школи за подготовка на ученици – обяснява Никола Каравасилев. – Обикновено в тези олимпиади участват по около 250 ученици от около 50 държави, така че би трябвало да се
очаква тази година състезателите да са около 500.
При онлайн провеждането на олимпиадата няма толкова големи разходи, така че може и да са повече.
Всеки от българските участници ще се включи в надпреварата по астрономия и астрофизика от своя роден град. Учителите ще трябва да им осигурят място на провеждане с бърз интернет и уебкамери. Организаторите на олимпиадата ще ангажират квестори, които да следят изображенията от камерите, за да не се „преписва“.
Индивидуалното участие в престижната международна олимпиада ще се поведе в три тура – теоретичен, който ще включва между 10 и 12 задачи в зависимост от дължината им, анализ на данни, по време на който ще има две дълги задачи,
и при наблюдаването ще бъдат 4 или 5 задачи.
„За наблюденията ще се ползват звездни карти и актуални интернет програми за астрономически наблюдения, по които ще се поставят задачите. Ясно е, че в случая няма да се наб-
людава небето, което според мен е един от най-големите недостатъци на онлайн провеждането на олимпиадата, защото така се губи астрономическата част“, твърди ръководителят на нашия отбор.
„Петима ученици ще ни представят в отборната фаза на състезанието – уточнява Никола Каравасилев. – Те ще бъдат включени в отбор с още четирима свои връстници от целия свят, които ще бъдат произволно избрани чрез жребий на 25 септември. Целта е в тези отбори да няма по двама души от една държава и участниците да не се познават, а да се сближат чрез състезанието и да работят заедно известно време. На международните отбори ще бъде дадена обща задача, за чието изпълнение те ще имат на разположение около 20 дни.
До 13 септември участниците от българския отбор бяха в София, за да се подготвят не само да решават задачи, а и да качват сканираните решения и да ги изпращат на организаторите – разказва ръководителят на нашите олимпийци. – До 25 септември ще поддържат нивото им, като им подават онлайн задачите и проверяват решенията. Не мога да се ангажирам с твърди прогнози, защото не знам каква е конкуренцията, но се надявам, че с поне три медала ще се „завърнат“ нашите състезатели, които никъде няма да заминават на практика.“
Миналата година олимпиадата се проведе в Унгария, където сред 254 участници нашите извоюваха един златен, три сребърни и един бронзов медал. Тазгодишната Международна олимпиада по астрономия и астрофизика ще се проведе за 14-и пореден път, а България участва в нея от 2011-а.
Като структура, тя е подобна на Международната олимпиада по астрономия, но е много по-тежка като ниво и трудоемкост.