Русенският с нова идея за маски

Основното предимство на изобретението е, че деактивира патогените и вирусите

Подаваме заявка за патент за изобретението,
пояснява чл.-кор. Христо Белоев (вляво)

Русенският университет представи филтър за маска за лице, която е предназначена за индивидуална защита срещу проникване на патогени и вируси в дихателните пътища на човешкото тяло, както и срещу пренасянето им от пациент към хора от околната среда. Презентацията е направена от представители на научния екип – чл.-кор. проф. д.т.н. Христо Белоев, ректор на РУ, проф. д-р Велизара Пенчева, председател на Общото събрание, инж. Койчо Митев – автор на концепцията за изобретението, д-р Емил Янков – гл.асистент, и доц. Йордан Дойчинов от РУ. За изобретението са подадени заявления за патент за изобретение и за регистрация на полезен модел на 5 август 2020 г.
Изобретението предлага конструкция за филтър на маска за лице, която е в състояние да деактивира попадналите отвън и отвътре върху филтъра патогени и вируси, при което филтърът функционира като пасивен статичен галваничен елемент, активиран от въздушната струя и капчиците влага, съдържащи се във въздуха при дишане и издишване от потребителя. Основното му предимство се състои в това, че ограничава значително разпространението на патогени и вируси превантивно, като те се деактивират „под носа“ в двете посоки – от и към потребителя.
Филтрите са приложими за производството на защитни облекла за медиците на първа линия, които работят в силно заразна среда, а също и за лаборанти, работещи в силно заразна среда. Иновацията ще намери приложение и във въздушния и автобусния транспорт, като компаниите, които управляват този бизнес, предоставят на пътниците маски, дезинфектирани в мобилни контейнери, снабдени с генератори за озон и/или UV лъчи. Освен това могат да се изработват филтри и за климатични системи на обществени сгради, транспорт (речен, градски, въздушен и др.) и домакинства.
Маските за лице във варианти само от текстил с покритие от сребро и титан могат да бъдат за многократна употреба чрез изпиране до 60°. Наночастиците, с които са покрити текстилните платове, са здраво прилепнали към влакната и осигуряват преминаването на йони с различен електрически потенциал от единия слой покритие към другия, при което патогени и вируси, които се съдържат във влажните капки при дишане и издишване, се деактивират.
Филтърът съдържа най-малко един слой хигроскопичен тъкан или нетъкан текстил, като от двете му страни са поставени плътно прилепнали гъсти мрежи (сита), и се характеризира с това, че плътно прилепналите гъсти мрежи са от тънки нишки електропроводим метал и/или плат от тъкан или нетъкан текстил, при което двете мрежи (сита) и/или двата плата от тъкан или нетъкан текстил са покрити чрез вакуумно, електродъгово или магнетронно разпрашване в контролирана среда или галванично напластяване със слой наночастици от два различни метала, избрани от групата, състояща се от сребро, платина, злато, мед, цинк, титан, магнезий, литий и техните сплави. А при едно вариантно изпълнение двете метални мрежи от електропроводим метал са свързани и с полюсите на преносима батерия за реализиране на постоянен електрически ток в процеса на работа.
Общо 14 учени са работили по създаването на изобретението „Филтър на маска за лице срещу патогени и вируси“: инж. Койчо Митев – автор на концепцията за изобретението; проф. Стоян Шишков, научен ръководител – СУ „Климент Охридски“; инж. Любомир Богданов, главен асистент в ТУ – София; Стоян Владимиров Говедаров – координатор; Даниел Ганчев Тодоров – асистент в СУ „Климент Охридски; Антон Хинков – гл. асистент в СУ „Климент Охридски“; инж. Емил Янков – гл. асистент в Русенския университет; инж. Любомир Парушев – консултант-химик; инж. Михаил Кръстев – логистика; проф. Велизара Пенчева, координатор – Русенски университет; дизайнер доц.инж. Йордан Дойчинов – Русенски университет; доц.инж. Асен Асенов – консултант; доц.инж. Борис Евстатиев, доц.инж. Иван Белоев, консултант – Русенски университет.