(Не)частен случай

Татяна ДИКОВА

Наричат ги Малките класни и така са известни в целия град. Осем млади педагози и един психолог не просто влизат в системата на средното образование, а го правят с щурм – като класни ръководители, и поемат учениците още от първия гимназиален клас. Така заедно, учители и ученици, израстват – разбира се, под зоркото око на хората с опит, и като учители,
и като класни ръководители.
Частният случай, но не съвсем, е от Професионалната гимназия по туризъм „Иван Петрович Павлов“ в Русе. Не съвсем е, защото сигурно подобни примери ще се намерят в цялата страна. Дано. А за скептиците, които ще попитат дали не се „превива клончето“ с подмладяването на педагогическите кадри в българското училище, отговорът е кратък – важно е да има доверие в поколенията, които идват след теб. А то се поражда, когато лично си наблюдавал как младият човек израства още от ученическата скамейка и какво го мотивира да стане учител.
Почти всички Малки класни прекрачват прага на русенската гимназия още като ученици. Овладяват различни професии в областта на туризма и икономиката, но някъде дълбоко в себе си те вече са знаели какви искат да бъдат – учители, като г-жа, г-н…
Стара китайска мъдрост с адресат родителите гласи: „Ако мислите за един ден напред – вземете си храна! Ако мислите за една година напред – посадете дърво! Ако мислите за сто години напред – образовайте децата си!“. Перефразирана в контекста на частния ни случай, тя звучи така – ако мислите за бъдещето на училището и на поколенията млади българи, се заемете с образоваността на бъдещите учители, докато те самите са все още ученици.