Небесни гости ни радват през август

Юпитер е стара планета. Един близък поглед върху възрастта на каменните и металните частици от раждането на Слънчевата система предполага, че огромната планета е съществувала преди останалите. Вероятно е Юпитер да е съществувала в първия милион години след създаването на Слънчевата система. Ако е така, присъствието на Юпитер може да е от полза в обяснението защо другите планети в нашата система са толкова малки. Друго предположение допуска, че Юпитер може да има заслуга за съществуването на Земята

На нощното небе през август наблюдаваме 5 планети и максимума на метеорния поток Персеиди. Рядко срещаните явления със сигурност ще ни карат по-често да вдигаме очите към небесния купол. Юпитер, Сатурн, Марс, Меркурий и Венера, както и „падащите“ Персеиди ще направят лятно небесно шоу.
Пред MediaBricks.bg астрофизикът Никола Каравасилев – редактор на научното списание на НИОН „Аз-буки“ „Химия. Природните науки в образованието“, разказва кога и как дори и с невъоръжено око можем да наблюдаваме случващото се на небесния купол.
Почти през цялата нощ на небето е газовият гигант Юпитер. Малко след залез Слънце той може да се види ниско над хоризонта на изток. Изглежда като много ярка жълто-бяла звезда. С напредването на нощ-
та се издига все по-високо и може да се наблюдава почти до изгрева на Слънцето. Дори и с неголям телескоп лесно могат да се видят четирите Галилееви спътника и голямото червено петно на повърхността му.
Редом с Юпитер се движи яркият Сатурн. Погледнат от България (т.е. от Северното полукълбо), той е разположен вляво от Юпитер. Сатурн изглежда като ярка звезда, която също можем да наблюдаваме през цялата нощ. С добър бинокъл или телескоп лесно могат да бъдат видени неговите пръстени и дори спътникът Титан. В момента пръстените му са удобно разположени за наблюдения от Земята. Любителите на астрономическата фотография имат редкия шанс да направят красиви снимки, на които едновременно да се виждат и двата газови гиганта.
Марс също е много подходящ за наблюдения. Той изглежда като ярка червена звезда, която изгрява малко преди 23 ч., и се наблюдава в съзвездието Риби до края на нощта. Той ще става все по-ярък и през октомври ще бъде най-близо до Земята. Тази година ще имаме рядката възможност да наблюдаваме т.нар. велико противостоене на Марс.
Малко преди зазоряване можем да видим и двете вът-
решни спрямо Земята планети – Меркурий и Венера.
Меркурий е подходящ за наблюдение в първите дни на август. Но за съжаление, видимото му отстояние от Слънцето бързо намалява. Той може да бъде видян малко преди изгрева на Слънцето в посока североизток.
Разбира се, планетата, която не бива да пропускаме, е Венера. През август тя ще бъде в своята най-добра утринна видимост, като на 13 е видимо максимално отдалечена от Слънцето. Венера изгрява около 3 ч. след полунощ и се вижда като изключително ярка бяла звезда. Може да бъде наблюдавана до самия изгрев на Слънцето. С помощ-
та на добър телескоп може ясно да се види нейната фаза. През август тя ще изглежда като наполовина огрят диск.
Август ни предлага и традиционния максимум на метеорния поток Персеиди. Най-много от тях се виждат в нощта на 11/12 и 12/13 август. Според прогнозите на Международната метеорна организация (imo.net) по време на максимума ще можем да наблюдаваме до 100 метеора на час. Радиантът (точката по небето, в която ни се струва, че продълженията на метеорите се събират) на този поток се намира в съзвездието Персей, поради което той носи това име. Съзвездието се издига високо над хоризонта след полунощ и затова активността на Персеидите е по-висока през втората половина на нощ-
та. Те са и най-активният поток на лятното небе.