България очаква 2,7 млрд. евро

Според предварителните разчети се очаква България да получи 2,7 млрд. евро от Фонда за справедлив преход. Те ще помогнат на страната ни по-лесно да изпълни изискванията на Европейския зелен пакт, чиято крайна цел е постигането на неутрална по отношение на климата икономика към 2050 г. Предвижда се да се изгради газова инфраструктура, която да замени използването на въглища.
„Очаква се Европейският парламент да разгледа в пленарна зала разпределението на средствата по Фонда за справедлив преход в края на септември 2020 г.“, каза българският евродепутат Андрей Новаков. Той и неговите колеги Радан Кънев и Искра Михайлова участваха в онлайн брифинг, организиран от Бюрото на ЕП в България, за да разяснят акцентите от пленарното заседание на ЕП на 8 – 10 юли. На него ще се разглеждат пакет „Мобилност“, стратегията на ЕС за общественото здравеопазване след COVID-19, специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост. Българските евродепутати засегнаха и други теми от дневния ред на ЕП като плана за възстановяване на Европа, Многогодишната финансова рамка. Те споделиха и какви са очакванията им от Германското председателство на ЕС.
Според Радан Кънев смисълът от финансовите инструменти на ЕС е те да послужат като гаранция и да доведат до привличането на частен капитал, да се запази персоналът от въглищните райони и да се пренасочи към алтернативна заетост, което може да се случи с частни инвестиции и публично-частни партньорства. Зеленият преход в България трябва да се фокусира върху съвместната работа на държавата и местните общности, за да се изгради интегрирана национална система за възстановяване и преход към зелена икономика. Ключово е обвързването на плана за възстановяването на Европа от кризата с пандемията със Зелената сделка и следващия многогодишен бюджет. И е добре, че това ще се случи под председателството на Германия, подчерта Кънев.
На въпрос на в. „Аз-буки“ дали подкрепят предложенията на ЕК за намаляване с 20% на средствата за Европейския корпус на солидарността, с 13% за програма „Творческа Европа“ и със 7% за „Еразъм+“, които ще се отразят върху едни от най-засегнатите сектори на културата и образованието, евродепутатите се обединиха около тезата, че все още предстоят много преговори. „Все още сме много далече от реалните суми, които ще бъдат заделени за секторите „Култура“ и „Образование“. Първо трябва да се приеме планът за възстановяването на Европа и неговото прилагане. И може да се окаже, че накрая ще се получи реално увеличаване на средствата за тези сектори“, коментира Искра Михайлова. Тя подчерта, че в момента се изпълняват много мерки в подкрепа на възстановяването на културата в Европа, но друг е въпросът дали България се възползва от тези възможности.
Приоритетите са възстановяването на Европа и Зелената сделка и е възможно това да доведе до намаляване на средствата по някои от другите програми, отбеляза Андрей Новаков.
През есента на тази година ще излязат първите доклади за спазването на върховенството на закона във всички държави на ЕС. Зам.-председателят на ЕК с ресор ценности и прозрачност Вера Йоурова предложи страните от ЕС да получават средства от Фонда за възстановяване и следващия бюджет, само ако имат достатъчно механизми за справяне с корупцията и добре работеща съдебна система. Българските евродепутати се обединиха около това, че безспорно върховенството на закона трябва да се спазва. Но тепърва предстоят разговори за това дали и как то може да се обвърже с разходването на европейските средства, които и сега се контролират от няколко различни институции.