Смартчасовник или умен часовник?

Сия КОЛКОВСКА*

На всеки вероятно прави впечатление непрестанната поява на все нови и нови заемки в нашия език, като тези засилени процеси на заемане основателно пораждат известна тревога за чистотата и запазването на неговата национална специфика. Езикът обаче разполага с редица начини и средства за съхраняване на тази специфика, едно от които е назоваването на нови понятия чрез нови значения на домашни думи. Тези значения заемат немалък дял от неологизмите в българския и представляват важен ресурс за поддържане на необходимия баланс между заемки и домашни образувания.
Нови значения на познати думи възникват във всички сфери на нашия живот – политика (срв. прозрачен – ‘за политика, дейност – който е явен, открит’), култура (срв. сезон – ‘пореден етап от телевизионно шоу или пореден цикъл от серии от сериал’), екология (срв. зелен – ‘при чието функциониране не се отделят вредни вещества или се спестяват природни ресурси’); интернет и социални мрежи (срв. атака – ‘хакерско нападение’, стена – ‘виртуално пространство във „Фейсбук“’, споделям – ‘качвам информация или видеосъдържание в профила си в социална мрежа’).
Някои от новите значения са синоними на заети думи и се използват паралелно с тях. Например освен английската заемка смарт възникват и синонимните ѝ нови значения на прилагателните умен и интелигентен, които откриваме в цяла поредица от названия, срв. смартчасовник и умен часовник, смартдом и интелигентен дом, смартхладилник и умен хладилник, смартгривна и умна гривна. В тези случаи имаме възможност за избор и ако предпочетем българското название, бихме допринесли за неговото утвърждаване в езика ни.

*Проф. д-р Сия Колковска работи в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.