Да предотвратим следваща епидемия

Учени проследяват произхода на вируса, причинил SARS 1, до колонии от прилепи в китайски пещери

Мишам РОТЕМ*
Social Europe

Коронавирусът (SARS-CoV-2) поставя глобални предизвикателства и много учени се опитват да разработят ваксини срещу болестта. Отвъд важността на откриването на лекарство, човек трябва да разбере защо вирусът се е разпространил, и да извлече поуки от това, за да предотврати избухването на епидемии в бъдеще.
Пандемията, както заключава научният писател Брайън Ресник, се дължи на човешкото поведение. Как така? Учените и журналистите в Китай обясняват, че трябва да се върнем към 1970 година.
През тази година в Китай настъпва тежък недостиг на храна, в резултат на който над 36 милиона души умират от глад. Управляващата комунистическа партия, която контролира производството на храни, не успява да спаси хората. В резултат на това през 1978 г. тя се отказва от тоталния контрол върху селското стопанство и позволява на частните предприемачи да търгуват. Частният сектор започва да расте.
Докато повечето фермери отглеждат домашни животни, като птици, свине и крави, както и зърнени култури и бобови растения, един по-малък, но по-богат сектор започва да ловува и да култивира диви животни, като прилепи, костенурки и змии. Отначало тази търговия е малка, като се отглеждат и търгуват диви животни само около дома. Въпреки че първоначално това е незаконно, китайското правителство си затваря очите, защото допринася за поминъка на ангажираните с него – нещо много необходимо през онези години на криза.
След като осъзнава икономическия потенциал от продажбата на диви животни, през 1988 г. правителството променя закона, като определя за първи път, че дивите животни са „природен ресурс“, който може да се използва за собствени нужди. Това прави търговията с диви животни все по-интересна за индустрията.
Скоро обаче става ясно, че решението е предшественик на разпространението на нови вируси.
С развитието на индустрията в ограничени пространства се появяват огромни пазари, на които се търгуват голямо разнообразие от животни: носорози, вълци, мишки, крокодили, патици и змии, наред с прасета, пилета и други. Там, където има концентрация на големи популации от животни, има възможност болестта на животните да се разпространи в други видове и върху човека, и точно това се случва.
През 2003 г. на пазар в провинция Гуандун се появява вирусът на SARS (SARS-CoV), който идва от азиатско диво животно, наречено маскирана палмова цивита. Вирусът достига до 71 страни, при което загиват около 774 души. След избухване на епидемията китайското правителство почва да ограничава хранителната индустрия от диви животни.
Въпреки че стойността на тази индустрия е минимална спрямо общия брутен вътрешен продукт на Китай, тези, които губят огромни печалби след това решение, отново лобират да се позволи тази търговия. Натискът успява: няколко месеца по-късно правителството обявява 54 вида диви животни за законни за търговия. През 2016 г. са добавени още видове, като тигри и панголини (люспести мравояди).
През 2019 г. коронавирусът изригва. Този път той достига до повече от 80 страни и вече е убил повече от 3000 души. Учените смятат, че източникът вероятно е прилеп, който е предал вируса на панголин, и оттам той прониква и в хора на пазара в Ухан.
Общото за двата пазара, на които се появяват SARS, и коронавирусите е високата концентрация на различни видове животни, поставени плътно едни до други, което позволява предаването на вируси. Взаимодействието между прилеп, панголин и човек зависи от непосредствената близост. Както Петър Ли
– професор по трафика на животни в Китай, обяснява: „Клетките са препълнен. Животните на дъното се накисват в течности. Едно след друго“. Точно така се появяват вируси.
След като коронавирусът избухва, властите отново блокират продажбата на диви животни. Организации по света настояват Китай да отмени напълно закона, който е позволявал подобна практика. Но тъй като след появата на вируса на SARS правителството спира търговията само за да демонстрира отстъпчивост и да намали натиска, може и този път да предприеме нещо подобно.
На въпроса на Брайън Ресник защо е важно да разберем източника на вируса, Джонатан Епщайн – ветеринарен лекар и епидемиолог, отговаря: за да се избегне повторение. За него епидемиите се появяват поради човешка дейност – не по вина на животните.
Дали проблемът е в продажбата на диви животни, или в условията им на живот? Вероятно и в двете.
В други страни животните също живеят при тежки условия, които причиняват огнища на болести. Например източникът на свински грип, който тръгва от Мексико през 2009 г., вероятно е бил градът Ла Глория, източно от Мексико сити, където има индустриализирани свинеферми. Птичият грип и болестта „луда крава“, която избухва във Великобритания, също могат да се разгледат в тази светлина.
Китайците не трябва да бъдат съдени за това, че консумират животни, които другите не ядат – наистина няма разлика между клането на тигри, крави или пилета. Основният проблем са условията, в които се отглеждат животните, а не видовете.
Следователно решението може да бъде по-добри условия на живот за животните или действително спиране на тяхното индустриализирано отглеждане. Вместо да се търсят временни решения на проблема (ваксини), той трябва да бъде разгледан фундаментално. Ако ние, хората, приемем, че хуманното отношение към животните е нещо необходимо не само за тях, но и за нас, и настояваме, че общественото здраве е по-важно от благополучието на богатите индустрии, тогава избухването на такива епидемии може да бъде предотвратено.
Благосъстоянието на животните и на хората е взаимосвързано. Време е да помислим за последиците от нашите действия спрямо животните не само по отношение на морала, но и върху здравето. И разбира се (но това е друга тема) – върху околната среда.

*Мишам Ротем е докторант в катедра „Политически науки“ в Университета в Тел Авив. Изследва взаимното влияние на идеите от природните и социалните науки. Тя пише главно по теми, касаещи глобалното затопляне и правата на животните.