СЪБИРАМ УМ КАК ДА ИМ СЪБЕРА УМА

Мария ТОДОРОВА*

   Досещате се, че в това изречение не става въпрос за неуморен берач на екзотичния плод ум, а за игра на значения, постигната чрез два фразеологизъма. Загадката на тяхното въздействие се крие в специфичната връзка между формата и значението им. Нека опитаме да я разплетем.

Явно е, че словосъчетанията събирам ум and събера ума не се различават само по граматично значение, както е при събирам плодове and събирам плодовете, а и по смисъл.

Можем да преобразуваме изречението Събирам ум как да им събера ума, така че да запазим и смисъла, и формата, и ефекта му, като използваме други фразеологизми: Дайте ми акъл как да им взема акъла.  Виждаме, че събирам ум може да се замени с давам акъл, а събера ума — с взема акъла. Това, че са взаимно заменяеми, ни кара да предположим, че са синонимни. От друга страна, давам and вземам са антоними. Дали това означава, че събирам ум and събера ума също са антонимни? Тази хипотези отпадат, щом преобразуваме изречението с нефразеологични съответствия: Търся съвет как да ги впечатля. Оказва се, че при употреба на фразеологизми познатите ни правила за връзката между формата и значението придобиват нов смисъл.

Подобно на умната мома от приказката на Братя Грим, която отишла при царя ни гола, ни облечена, ни с кола, ни без кола, фразеологизмите хем са словосъчетания (комбинации от думи), хем не са, хем са думи (имат единно значение), хем не са. Както думите, така и фразеологизмите имат граматични форми, но техните граматични значения невинаги съответстват на граматичните значения на съставящите ги думи. В събирам ум (търся съвет) и да събера ума (му) (да впечатля) формата за определеност на съществителното загубва граматичната си стойност и става различител на значения.

Метаморфозите на фразеологичните форми често преплитат граматичните и смисловите правила и ни напомнят, че пределите в езика се простират до безграничността на представите и идеите.

• Гл. ас. д-р Мария Тодорова работи в Секцията за компютърна лингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Свързани статии:

Гражданство – България/BGR, българин или българско? За индийците и индианците (II част) Нова ли е думата новизъм? Екскурзия през Август