Проблемът е, че на молекулно ниво действат сили, които са коренно различни от тези на макрониво. Това не позволява да се направи пълен аналог между тях, но въпреки това учените не се отказват да работят върху тази идея.
„Наистина идеята за молекулни машини звучи толкова неправдоподобно, че лесно може да се отсече: това е невъзможно – казва доц. Николай Георгиев от Химикотехнологичния и металургичен университет, София. – Но след време става ясно, че нещата се развиват. Молекулните машини и апарати са факт и ги има в света отдавна.“
Хората винаги са изучавали и подражавали на природата, подчертава доц. Георгиев. Живите организми са вид химически машини и на молекулно ниво при тях протичат процеси, които се пренасят и на макрониво. Част от учените обаче са убедени, че между макро- и микромолекулното ниво не може да има нищо общо. Макар че живата клетка работи на същия принцип – първоначално има една молекулна машина, после тя се надгражда с няколко. А щом това съществува в природата, значи е възможно да бъде създадено и по синтетичен път, си казват по-ентусиазираната част от учените. През 90-те години на миналия век има бум на подобни молекулни машини – наноботи, нанотехнологии. Всички искат да правят молекули, които да извършват определени операции, подчертава ученият.
Учени установяват, че раковите клетки имат повишено съдържание на натрий и на протони, което означава висока киселинност и ниско Ph на средата. Целта е да се създаде молекула – терминатор за ракови клетки, която да разпознава тези състояния, да се активира и да унищожава клетката.
Четете повече в бр. 8, 21 – 27 февруари 2019 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
