България спасява азбуката на Кирил и Методий

Те са изключително ползотворен инструмент в изследователската дейност на хуманитаристиката. Това заяви директорът на Кирило-Методиевския център на БАН проф. Славия Бърлиева по повод международната конференция „Нему да бъде слава, чест и почит“, посветена на 1150-годишнината от кончината на Константин-Кирил Философ. Учените от Центъра са отбелязвали и други бележити годишнини – например 1100-ата годишнина от Успението на св. Климент Охридски, когато по тяхна инициатива започва кампанията за включването й в културния календар на ЮНЕСКО. Научната конференция за този юбилей през ноември 2016 г. е забележително научно събитие, обединило учени от цяла Европа и Северна Америка. Миналата година заедно с Департамента за чужди езици, литератури и култури на Трети Римски университет Центърът отбеляза 11-вековния юбилей от освещаването на славянските книги, донесени от Първоучителите и техните следовници в Рим.
„Всяка година на 14 февруари КМНЦ и Националният музей „Земята и хората“ отдават почит на св. Константин-Кирил Философ, но тази година отбелязваме особено тържествено годишнината от кончината на автора на първата славянска азбука – подчертава проф. Бърлиева. – Неколкократно беше напомнено от наши и чуждестранни учени, че тази азбука е стъпила на основата на един източнобългарски диалект, с неговите характерни особености, запазили се и в съвременния български език. Това е много важно да се знае. Макар че тази азбука най-напред е използвана в Моравия, тя е щяла да загине, ако учениците на двамата братя не я пренасят в България. Подкрепени от просветените български владетели, тук те създават кирилицата, наречена така в памет на Първоучителя. Именно тази писмена система става основа за разпространението на славянската книжовност, превръщайки я в трети дял на европейската писмена култура.“

Четете повече в бр. 8, 21 – 27 февруари 2019 г.