Пощите – един от символите на държавата

Николай КЪНЧЕВ

Българските пощи са институция, възникнала веднага след Освобождението през 1878 г. По този начин те „изпреварват“ редица други държавни институции, започнали да функционират след основаването на Третата българска държава.
В експозицията на Националния политехнически музей е открита за посетители най-новата изложба – „140 години съобщителна техника и пощи в България“. Тя представя важни моменти от историята на комуникациите за периода от 1889 година до наши дни. В нея са показани дарени от Държавна агенция „Електронно управление“ уникални експонати, сред които телеграфен апарат, който пише с букви на кирилица, военнополеви хибрид – между телефон и телеграф. Или телефонен апарат с необичайна номераторна шайба с цели 25 цифри. Тази техника е истинска рядкост не само у нас, но и в световен мащаб. И тъй като Музеят винаги е бил и своеобразна класна стая извън училището, ще се
опитаме да ви „разходим“ сред по-любопитните детайли и информации на изложбата. Сред интересните експонати са две отлично съхранени рапири. Оказва се, че са били елемент от парадното облекло на висш български пощенски служител в края на XIX век. В изложбата са представени и бойните „ветерани“ на съобщителната техника: полеви телеграф и военнополеви телефони българско и немско производство, които са били на служба в Българската армия от времето на Балканската война до средата на ХХ век. Не са забравени и „наследниците“ от края на ХХ век – предизвикващите носталгия апарати с шайба или бутони на домашните телефони, които само за десетилетие напълно са изместени от мобилните си събратя.
Ако разгледате обаче историята на „Български пощи“, представена на различните пана от изложбата, ще откриете много непознати за широката аудитория факти. Например, че още в началото на 1878 г.
заработват първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово. По време на военните действия турската армия разрушава при отстъплението си всички телеграфни линии, опожарява много от пощенските и телеграфните станции и персоналът напуска България. Руските войски организират военнополеви пощенски станции и трактове. Възстановени са разрушените телеграфни линии и са построени нови. На 14 май 1879 г. руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции със съответния инвентар и съоръжения – 27 пощенски станции, 26 телеграфни станции, 2 пощенски кантори, 1630 км телеграфни стълбови линии с 2582 км проводници и 64 морзови телеграфни апарата.
През 1879 г. в употреба влизат първите български пощенски марки, известни като „сантими“ (поради липсата на българска национална парична единица в този момент е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз). През 1881 г. е одобрен „Привременен устав за пощите и телеграфите“, според който пощенската и телеграфната служба в Княжеството са „монопол на правителството“. През 1882 г., с указ на княз Александър І, е одобрен Правилникът за костюмите и знаковете и се въвежда обща униформа за телеграфопощенските чиновници. През 1908 г. официално се поставя началото на пощенската автомобилна служба, а през 1927 г. е въведена въздушната поща, която започва успешно да конкурира телеграфа.
Друг интересен феномен – трамвайната поща, стартира през 1932 г. През 1950 г. Министерският съвет приема постановление, според което разпространението и експедирането на вестниците и списанията се поема от Министерството на пощите, телеграфите и телефоните, а през 1951 г. дотогавашната Пощенска спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса. Друга интересна подробност е, че
пощенският код, без който не можем да изпратим писмо днес,
се въвежда у нас чак през 1975 г. А през 1994 – 1995 г. в българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктика работи първата временна пощенска станция. Отпечатани са и първите български пощенски марки на антарктическа тематика.

Свързани статии:

Траките и спортът Хубавите новини идват без предизвестия Паметни български места в чужбина Загадките на Требенище