Зеленчуци който не яде…

Един незадълбочен поглед върху българските пазари е достатъчен, за да пробуди у мен не само лингвистичен интерес, но и „респект“ пред многообразната лексика, използвана от родните продавачи. Чушките са на „перимоция“ само за 0.75 ст. Има богат асортимент от „ятки“, започващи с „фъстаци“ и завършващи логично с „шам фъстак“. Зелето, интерпретирано като „зиели“, държи традиционно ниска цена – два пъти по-евтино от „карамфиола“. „Зелени банани“ или „красавици“ са оригинално назовани краставиците. Друг, франкофонски настроен, продавач предлага свеж „жожън“. Голям надпис приканва към покупка на „СМОЛЯНСКИ КАРТОФИ ОТ ДЕВИН“. Месоядните могат да избират между „къренвиш“ и „свински огретен (бивш пилешки)“, от чието пояснение в скоби ме побиват тръпки.

Ако не можете да прецените дали наистина пилешкото с лекота се превръща в свинско, ви съветвам да заложите на „кура-бия“ или „ш.б-ни СЕЗОНИ“. При топло време добре е да имате със себе си вода. Затова препоръчвам да си закупите „бутилка за шише“, в която да я съхранявате. Неприятно е, ако бродейки из лабиринта от думи, се окаже, че на вратата на магазина, откъдето трябваше да купите хляб, виси табела „ZATVORENO (клозeд)“, а опитвайки в друг, прочитате „NE E OPEN“. На витрината на третия пък да е оставена бележка, на която учтиво е упоменато новото местонахождение на магазина „МАГАЗИНА СЕ ПRЕМЕSТИ НА 20, метра ДОЧЕН БЮRATA НА PARКИНГА“ (надписът е съкратен – б.м.). Какво ни остава, освен да минем утре, за да се порадваме на многоликата картина на българския пазар, както е указано в надписа – „ДОМАШНО ПРОИЗВОДСТВО / ДОМАТИ И САЛАМУРА ЗА СИРЕНЕ / МИНЕТИ УТРЕ“.

Забележка: Графичният вид на надписите е запазен без поправки.

* Доц. д-р Калина Мичева-Пейчева работи в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.