До портите на княжеския двор

От първото археологическо проучване на Велики Преслав, проведено от проф. Васил Златарски, са изминали 122 години. Проучванията продължават и днес, защото има още много работа, подчерта при откриване на изложбата „До портите на княжеския двор / Съкровища от Велики Преслав“ в НАИМ един от нейните куратори Снежана Горянова. До нас са стигнали две златни съкровища с накити и монети – малкото и голямото златно съкровище. Златните накити от IX век се показват за първи път след реставрация и анализ в научноизследователския институт по археология в Майнц, Германия. Те пристигат в България, след като преди това са видени от милиони посетители в Лувъра. Досега Преславското съкровище не е показвано в такъв пълен обем, обикновено се излагат отделни части.

Учените от Института в Майнц използват за своите анализи недеструктивни методи, за които не се изисква взимане на проба. За първи път е изследван химичният състав на металите с помощта на рентгенофлуоресцентни, спектроскопски и радиографски методи. Резултатите показват, че за изработването на накитите не е използвано стъкло освен за емайла и сините сферични висулки. Ултравиолетово-червеникавите камъни не са аметисти, а светли рубини и гранати. Камъните от голямата огърлица не са планински, а флуоритни кристали, което е ново за науката. Досега не се е знаело, че са ги използвали византийските златари. Гамата от благородни метали в комбинация със смарагди и гранати показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото се е смятало преди. При използването на сребърни и златни сплави на благородните метали са прилагани високи технически познания. Перлите и изумрудените мъниста, които са чувствителни на топлина, изненадват с интелигентно и необичайно решение за инкрустация. Всичките 186 предмета са почистени, а следите от предишни интервенции – премахнати. Фрагментите от камъните и връзките са отново укрепени на местата им, два изумруда, паднали от накитите, са монтирани обратно.