Днешните предизвикателства пред бъдещи специалисти

Форум с принадена стойност, чрез който бъдещите икономисти и финансисти, юристи и журналисти черпят опит от хора, извървели пътя на успеха, хора с компетентности, с опит в много сфери. Така определи накратко смисъла на поредното издание на Младежкия икономически форум председателят на Студентския съвет на УНСС, организатор на форума – Ангел Стойков. Тази година събитието премина под мотото „Перспективи и предизвикателства пред висшето образование 30 години след началото на прехода“. Това е и встъпителната лекция на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, с акцент върху идеите за икономика на знанието.
Сред гост-лекторите тази година са още под­управителят на БНБ Калин Христов, председателят на Българския форум на бизнес лидерите Левон Хампарцумян и др.
„Младежкият икономически форум е традиция и възможност младите ни колеги да направят ретроспекция и срез на обществото – сподели с аудиторията ректорът на УНСС проф. Стати Статев. – Особеното тази година е, че форумът е посветен на 100-годишнината на Университета. Тогава група учени и преподаватели, водени от банкера Атанас Буров, се отделят от Българското книжовно дружество и от Софийския университет с идеята да създадат висше училище, което да подготвя кадри за практиката – припомня съдържанието на протокола от първия академичен съвет на Свободния университет проф. Статев. – Сто години по-късно ние запазваме облика, начертан от създателите на Университета, да сме типично, казано на съвременния език, бизнес училище, което създава кадри за практиката.“
Външната миграция, масовизирането на висшето образование, интеграцията на ромските деца в образователната система, недостигът на специалисти – това са основните предизвикателства пред образователната система в следващото десетилетие, сподели с младите хора министър Красимир Вълчев. „Основният проблем за негативната демография е нетната външна миграция, не толкова ниският коефициент на раждаемостта. Нетната външна миграция ще води през следващите десетилетия до намаляване на населението. Как да я обърнем?
Там, където има доходи над 1500 лева, достигаме „точката на безразличие“. На нас ни трябват още 20% реално увеличение на доходите, за да обърнем нетната външна миграция“, категоричен е финансистът Вълчев. Факт е, че в големите градове, където доходите са по-високи, миграцията намалява. Но се запазва в Северна България, в Родопите и сред ромския етнос. Министър Вълчев посочи, че най-сериозното предизвикателство е да се интегрират децата именно на тези родители, които нямат отношение към образованието. „Ако са обхванати между 3 и 7 години в детски градини, те имат много по-високи образователни резултати и е много по-вероятно впос­ледствие да се реализират на пазара на труда. Когато институциите заедно работят на терен – има резултат. Записахме хиляди деца. Политиката е всички да имат училищно образование“, каза още Красимир Вълчев.
Той припомни, че до десетина година ще се пенсионират 40% от хората, които днес са в трудоспособна възраст. Тези, които влизат на пазара на труда, ще бъдат едва 2/3 от пенсиониращите се. „Затова не трябва да допускаме нито едно дете да отпада от образователната система. Да стимулираме изучаването на математика и природни науки. Това ще са и професиите с най-голям ръст на доходите“, поясни министърът.
„Ученето във висшите училища трябва да е ежедневно, в образованието нещата се получават с натрупвания“, сподели с младата аудитория той.
И очерта като основно предизвикателство пред университетите необходимостта преподавателите да бъдат по-взискателни към студентите и да задържат вниманието им. Като пример той даде, че едва 15 – 20% от студентите посещават лекции, а в западноевропейските университети е точно обратното. Той призова младите хора не само да посещават лекции, но и да участват в проекти. „Големият разговор за висшето образование е как да учим и как да се променят програмите за обучение – каза министърът. – Образованието няма да е билет за една професия. Следващите 50 години всеки един от вас ще сменя професията, а не работното място. Това изисква микс от умения, креативност, критично мислене. Ще навлезем в период на мащабни всепроникващи трансформации в резултат на развитието на изкуствения интелект“, посочи Вълчев. И подчерта, че ще е все по-важно човек да е креативен, да има социални умения, дигитални и граждански компетентности.
Затова политиката е вис­шите училища да се върнат към традиционно силните си профили, които дават качествено образование и гарантират реализация. Министър Вълчев прикани вис­шите училища да бъдат все повече свързани – училище с училище и училище с бизнес. А участието на българските висши училища в европейски университетски мрежи да бъде стандарт за качество на образованието и науката, начин българските студенти да избират родни университети.
Инвестицията в добри учители и млади преподаватели, ролята на студентското самоуправление, промените в Закона за вис­шето образование са част от дискутираните теми.

Свързани статии:

Уроци по добродетел за българчетата в Брюксел Грамотни поколения, просперираща икономика Пловдив в облака Таблетът, компютърът, телефонът „стават“ учители