Защо огънят се кладе?

Чували сте израза кладà огън, но знаете ли какво точно означава глаголът кладà?

В съвременния български език той се употребява предимно в това словосъчетание, което означава ’натрупвам дърва и други горивни материали и ги запалвам’. В диалектите са запазени и други значения на кладà, като ’поставям, слагам нещо някъде’ (с диалектни варианти на глагола клàвам, клàам), ’събирам, подреждам, трупам нещо (снопи, трева, сено)’, ’правя, устройвам нещо’ (напр. кладà седянка), ’гоя, угоявам’ (сравни накладà се, наклàждам се ’напълнявам, затлъстявам’), а словосъчетанието кладà име означава ’кръщавам, давам име’.

Глаголът с всички тези значения е продължител на древния праславянски глагол *klÂsti, *klÂd¹ ’слагам да легне, полагам’. Праславянският глагол, а следователно и българското кладà, са сродни с литовското klóti ’постилам, покривам’, с латвийското klât ’покривам’, с нем. laden ’товаря, струпвам’ и с англосаксонското hladan със същото значение, чийто продължител пък е съвременният английски глагол lade ’товаря, натоварвам, отрупвам’.

От българския език думата е заета в румънски, където a clădí означава ’строя, построявам, градя; трупам, слагам на куп, правя грамада’, а според проф. Беньо Цонев – и в унгарски, където думите kalangya, halongya имат значение ’копа снопи’.

Производни от глагола кладà в днешния български език са диалектното клад ’купчина еднородни предмети’, както и общоупотребими думи като клàда, склад и др. Праславянският корен *klÂd- се открива и в думата доклàд, но в български тя е заета от руски език.

Красимира Фучеджиева

работи в Секцията за българска етимология на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.