Ефектът от дуалното

Вестник "Аз-буки" — **Готовност за съдействие от страна на фирмите**

Тони МАРИНОВА

Дуалното образование се въвежда в България през 2015 г. в рамките на проект „Швейцарска подкрепа за въвеждане принципите на дуалното обучение в българската образователна система“, по-известен като ДОМИНО. Бюджетът на Проекта е 3 530 000 швейцарски франка, като 15% е съфинансирането от МОН. Тази година Проектът приключва и равносметката от него е – 1600 ученици от 32 професионални гимназии в 19 града в цялата страна се обучават по системата „учене чрез работа“ по 12 професии. Партньори по ДОМИНО са 170 български и чуждестранни фирми, които предоставят на учениците практика, обучение от опитни наставници и истинска работа със заплащане по трудов договор. Дуалното образование отваря вратите на младежите от дуалните паралелки към пазара на труда: 70 % от завършилите по ДОМИНО вече работят във фирмата, в която са трупали опит като ученици.

Изследването е направено в периода юни – юли 2019 г. сред 104 фирми и 31 училища по ДОМИНО, 502 фирми и 153 училища извън Проекта, както и с 4 фокус групи с ученици от професионални гимназии и родителите им. То е финансирано от Българо-швейцарската програма за сътрудничество, за да се измерят резултатите в края на проекта. ДОМИНО помогна България да изгради свой модел на дуално образование на базата на опита на Швейцария – една от страните с най-ниска младежка безработица в света, както и чрез използването на добрите традиции на българското професионално обучение.

Фирмите и професионалните гимназии, които са участвали в проекта ДОМИНО, възнамеряват да продължат участието си в дуалното образование, както и да развият допълнително сътрудничество с бизнеса. Положителна тенденция за развитието на дуалното образование в страната се открива и в готовността на бизнеса да отдели хора от своя екип за разработване на учебна програма, която да отговаря по-пълно на съвременните нужди на бизнеса и да спомага за изграждането на квалифицирани кадри. Повече от половината от участвалите в проучването фирми по ДОМИНО изразяват ясно своето съгласие да отделят част от работниците си, за да участват в семинари по дуалното образование. При представителите на бизнеса извън ДОМИНО отношението към тази идея е по-скоро резервирано: почти една трета от тях не са склонни да освободят няколко свои работници, за да участват в разработването на нови учебни програми. Това говори по-скоро за недоверие от страна на фирмите, които нямат опит с дуалното образование, както и за необходимостта от по-широка разяснителна кампания за ползите за бизнеса от него, сочат изводите от социологическото проучване.

„В държавите, в които има успешно професионално образование, като Германия, Австрия и Швейцария, тясното сътрудничество между фирмите и училищата е изключително силно“, каза ръководителят на ДОМИНО Петя Евтимова пред БНР. Тя подчерта, че изследването е показало изключително голяма разлика в нагласите на бизнеса, който се е включил в дуалното образование, и този, който не е бил ангажиран. Според нея фирмите извън Проекта хем продължават да се оплакват, че училищата не дават необходимите съвременни знания на учениците, хем нямат особено желание да се включат в разработването на учебните програми – едва 17% от тях са склонни да отделят време за това.

Въпреки положителните резултати дуалното образование в България все още е изправено пред редица трудности и препятствия и за двете страни – бизнес и училища. Какви са предизвикателствата пред развитието на професионалното образование у нас, които се очертават от резултатите на социологическото проучване.

Сред основните трудности, споделени и от бизнеса, и от представителите на образователната система, на първо място излиза притеснението на фирмите за инвестициите в кадри, без да има гаранции, че те ще останат да работят за тях. Особено висок е делът на участващите в ДОМИНО фирми, които споделят, че изпитват такива притеснения във връзка с Проекта – 73%.

Според Петя Евтимова винаги съществуват такива рискове, но досегашният опит на ДОМИНО сочи, че учениците са склонни да останат да работят във фирмите, в които са стажували, ако им се предложи достойно заплащане. Тя отново припомни, че от вече завършилите дуални паралелки ученици 70% вече са наети от фирмите, в които са се обучавали. Това е изключително висок процент и се дължи най-вече на добрите условия, които фирмите са им предложили. „Дори имаме случаи на ученици, които смятаха да продължат образованието си, но благодарение на добрите оферти, които получиха от фирмите, се отказаха и останаха да работят за тях, а някои избраха да учат задочно“, уточни ръководителят на Проекта.

Сред другите проблеми, посочени от бизнеса, са липсата на съдействие от страна на държавата, трудностите при наемане на непълнолетни на трудов договор, включително с Главната инспекция по труда (ГИТ), въпросът с липсата на трудови навици и дисциплина у учениците и т.н. Според представителите на фирмите съдействието от страна на държавата трябва да включва всякакви мерки за подпомагане на развитието на дуалното образование у нас – облекчаване на свързаните административни процедури, финансово подпомагане, информационна кампания и различни законодателни мерки, за да се преодолеят негативните тенденции във възприятията за професионалното образование в страната. Задълбочаването на сътрудничеството между бизнеса и образователната система на местно и национално ниво също среща широка подкрепа (52%) сред представителите на образователната система като един от най-ефективните методи за решаване на проблема с липсата на образовани кадри за бизнеса.

Държавата подпомага дуалното образование, посочи Петя Евтимова. Тя даде за пример промяната на Закона за здравното осигуряване през ноември 2018 г., според която работодателите, които наемат ученици на трудов договор в дуално обучение, не дължат на държавния бюджет вноски за здравното им осигуряване. То е за сметка на бюджета и това е една малка крачка към облекчаване на работодателите. По отношение на проблемите с дисциплината на някои от учениците, те обикновено се решават в рамките на около месец от старта на стажовете, заяви Евтимова. Тя посочи като причина за това факта, че младежите работят на трудов договор и получават възнаграждение само за свършена от тях работа, тоест ако не спазват трудовата дисциплина, ако не се явяват на работа или си я вършат формално, няма да получат възнаграждение. Що се отнася до бюрократичните трудности, които се срещат пред Инспекцията по труда, от тях се оплакват почти всички работодатели, призна Петя Евтимова. На много места експертите в териториалните поделения на ГИТ не са запознати с тази форма на обучение, не съдействат и даже създават допълнителни трудности. Според Евтимова трябва да се организират допълнителни обучения за тези служители, за да не възпрепятстват провеждането в по-широк обхват на тази форма на обучение.

Проблеми се очертават и от по-дълбоките цялостни пропуски в професионалното образование в страната. Както учениците във фокус групите, така и 57% от представителите на бизнеса, споделят за широки разминавания между преподаваното в училищата и необходимите знания и умения, които стажантите трябва да имат за работа в реална среда. Резултатите от проучването показват още, че теорията, преподавана в професионалните гимназии в страната, често е остаряла и не отговаря на модерните изисквания на бизнеса. Учениците, участвали в изследването, също потвърждават, че практическите занятия остават на заден план, за тях често не остава учебно време или няма подходяща материална база и преподаватели. Някои от учениците споделят, че понякога им се дават задачи, които не са пряко свързани с професията, на която се обучават. Както и че стажът им във фирмите е чисто формален и те не го практикуват реално или пък менторът не им обръща достатъчно внимание и не им показва какво представлява работата в реална среда. За сметка на това учениците, които са попаднали на съвестни работодатели, са много удовлетворени от стажа си, от това, че са се запознали с всяка една от дейностите на място и голяма част от тях остават да работят там, след като завършат.

Намирането на достатъчно заинтересовани фирми за формиране на дуална паралелка пък е най-голямата трудност, пред която декларират, че са изправени професионалните гимназии при прилагането на дуалната система за обучение. 44% от участвалите в проучването представители на училища посочват този проблем като основен.

Повече от половината (56%) от представителите на училищата, участвали в проучването, се обединяват около позицията, че зад дефицитите на професионалното образование у нас се крие, на първо място, демографската криза. На преден план излизат и проблеми като недоверие в перспективите, които професионалното образование предлага, и спад на престижа на този тип гимназии у нас за сметка на езиковите.

От учебната 2019/2020 г. и през следващите три години дуалното обучение ще се финансира от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ с 24,5 млн. лв.

Петя Евтимова, ръководител на проект ДОМИНО:

Нашата практика показва, че с въвеждане на дуалната форма на обучение училища, които не са били толкова привлекателни за учениците и техните родители, са успели да запълнят паралелките си. Затова нашият съвет към МОН в края на Проекта е да се направи мащабна национална рекламна кампания, която да показва ползите от този тип обучение, както и да покаже успешния пример на вече завършилите млади хора. МОН планира да продължи дуалното обучение по нов проект, финансиран с европейски средства, и се надявам в неговите рамки да се предвиди такава кампания.

Средно една образователна реформа отнема около 10 години, а ние успяхме за четири да положим успешно начало. И трябва да продължи да се работи много, за да се развива този успешен модел и да не се разочароват нито фирмите, нито родителите и учениците. Нужен е комплексен подход, което означава МОН да работи по-тясно с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на икономиката, защото трите министерства са отговорни в еднаква степен за успеха на дуалното обучение.