Прочит на тракийското наследство

Резултатите от техния труд са обобщени в академичното издание „Тракийската древност: Технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство“. „Направеното преди повече от две години частно целево дарение позволи мащабната съвместна научноизследователска дейност. Резултатите от нея са пример за интердисциплинарен подход и за огромните възможности на институтите и лабораториите на БАН“, коментира председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски.
За първи път общоакадемичен проект обединява изследователи от най-широк диапазон на научното дирене – хуманитарни, природни и приложни науки. В резултат на двегодишни проучвания учените са подготвили 33 статии, събрани в илюстриран сборник. „Проектът ни е пример и за това колко е важна подкрепата на българската индустрия за науката – категоричен е акад. Ревалски. – Ние сме народ, който няма необходимостта да утвърждава идентичността си. Но като всеки народ, и ние сме любопитни да узнаем какви са били хората, населявали земите ни, и до каква степен тяхната култура е повлияла на нашата, оставила е отпечатък върху всички аспекти на обществено-икономическия живот“, заяви председателят на БАН. И изрично припомни, че в основата на необикновения проект са акад. Антон Дончев и акад. Стефан Воденичаров.
В началото са археолозите, които, проучвайки некропол край видинското село, намират два бронзови накита на възраст от около 3600 години. Древното селище е обитавано в продължение на 400 години през бронзовата епоха (XIV в. преди Христа).
Загадката се върти около калая в бронзовите предмети. „За нас е много важно да знаем откъде идва калаят в тази сплав, защото добиването му по нашите земи в древността е било невъзможно. Явно, става дума за търговски отношения със Средна Европа“, пояснява чл.-кор. Николов.

Четете повече в бр. 8, 22 – 28 февруари 2018 г.