Честитим имения ден на всички именици

Основателно ли е това?
При прилагателни имена от типа гумен, локумен, бирен, вълнен и др. не е налице условието за удвояване на съгласната н, поради което формите им се изписват с едно н: гумения(т), локумена, бирено, вълнени. Същият е случаят и с прилагателното имен (което се среща само в съчетанието имен ден): имения(т) ден, имени(те) дни.
От това прилагателно се образува съществителното име именик (със значение за лице), пак без двойно н, аналогично на рожденик, производно от рожден.
Среща се обаче и друго прилагателно – именен, чиито форми, както и формите на редица други прилагателни (напр. конен, коренен, камбанен), се образуват, като гласната е от наставката изпада, поради което се появява двойно н (-нн-): именния(т) списък, именна(та) група, именно(то) склонение, именни(те) указатели. Според правописната норма двойното н (-нн-) се запазва и в производното съществително (отнасящо се не за лице), както и при наречието: именник (Именник на българските ханове; именници на българските имена) и именно (Именно тебе търся).
Доскоро можеше да се срещне изписване на думите именик, именица, именичка, имениче с двойно н (-нн-), тъй като в миналото в употреба е било и словосъчетанието именен ден, а както стана ясно, формите на прилагателното именен, както и на образуваните от него думи, са с удвоена съгласна н (-нн-). Днес обаче това словосъчетание е архаично. Остарели са и формите с двойно н (-нн-) на прилагателното в него и на производното от това прилагателно съществително за лице (именник), поради което тези форми вече са неправилни.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 22, 31 май – 6 юни 2018 г.