Мед, нектар и вълшебният плод

Преди 10 хиляди години хората познават ползата от нектара на боговете.

Събирането на мед, изглежда, е толкова древно, колкото е възрастта на човека. За това говорят рисунките в пещерите на Испания. Изображения, които учените преценяват, че са отпреди десет хиляди години, показват събирането на мед от гнездата на дивите пчели. Медът е основното средство за подслаждане и поради това досега е символ на благоденствие и на нещо добро. В Библията сам Господ обещава на Мойсей, че ще прати ангел, който ще го заведе в Обетованата земя, „Земя, където текат мляко и мед“. А и днес ще чуете пожеланието: „Нека всичко да върви по мед и масло“, т.е. да няма никакви проблеми.
Любовта си към меда хората пренасят и върху животните от приказките. Мечо Пух от известната книжка казва: „Само едно нещо е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед“. И всички са съгласни с мечето. Но никой в действителност не знае дали мечките предпочитат меда например пред боровинките. Мечките ядат всичко. Но не всички животни са такива. Някои са страшно претенциозни в храната. Има дребни птички, за които храна са пчелният восък и пилото, т.е. яйцата, ларвите и какавидите на пчелите. Това са африканските птици-медопоказвачи, те са едни от малкото, които могат да се хранят само с восък.
За птиците-медопоказвачи пръв съобщава един португалски мисионер. През 1588 г. той пише от Мозамбик за птички, които изкълвават свещите в църквата и добавя, че ако ги следват, тези птички водят хората до гнездата на пчелите. Всички смятат това за чиста легенда. Но оказва се, че е истина. От една страна, медопоказвачите знаят всички колонии на пчели по дървета и в скали на километри наоколо. От друга страна, няма по-интересно сътрудничество в природата от това между човека и птицата-медопоказвач.
Как става това? Като начало медопоказвачът се мъчи да привлече вниманието на хората. Ще чурулика силно, ще лети по особен начин. Щом го забележат, той полита към гнездото (колонията) на дивите пчели. Ако хората изостанат, птицата ги изчаква, връща се, посреща ги с характерни звуци и продължава да лети напред. Пърха над колонията на пчелите, после се спотайва на близкото дърво и наблюдава как хората с дим изгонват пчелите и прибират питите с меда. След това изяжда останалото – ларвите, восъка. Най-често хората, за да възнаградят птицата, оставят за нея восък. Поверието гласи, че ако не го направят, следващия път птицата ще ги заведе при лъва или някоя отровна змия.
Нещата не спират дотук, хората сами викат медопоказвача. Племето яо в Източна Африка знае как да извика полезната птичка. Трябва да подвиквате „Бъррр-хъм“, като „ррр“ е ясно и звучно, а „хъм“ е извито към високите тонове. Това повишава неколкократно появяването на медопоказвача и количеството на събрания мед. Днес обаче хората не разчитат на дивите пчели, а най-често си купуват необходимите захар или мед. А медопоказвачите, както преди появяването на хората, влизат в гнездата рано в хладната сутрин, когато пчелите са вяли и вцепенени. Така птичките успяват да достигат до восъка, за да се нахранят.

Четете повече в бр. 10, 9 – 15 март 2017 г.